Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

Били все още не искаше да безпокои Вито, затова написа въпроса си на листче хартия и го подаде на Санди. За момент тя прекъсна флирта си с Джак Никълсън и прошепна:

— Съобразява се с любопитството на зрителите — снима всички в домашна обстановка.

Били се уедини в малката си гардеробна и седна до прозореца — на същото място, където се бе сгушила предния ден, когато разбра, че е бременна, и след дълги часове на размисъл най-сетне си даде сметка, че всъщност е искала да има дете, без да го знае.

Вече беше два следобед, бяха минали повече от двайсет и четири часа от тогава, а тя все още не бе казала на Вито. Никой не знаеше. Тя цялата трепереше, голямата новина напираше в нея, а не можеше да откъсне Вито от телефона, та той да научи за събитието пръв преди всички други, както беше редно. Дотогава трябваше да мълчи. Все по-трудно й беше да пази в тайна тази неземна радост, която бе пренесла непокътната от мечтите си в своя живот. Били осъзна това и лицето й светна. Реши да отиде в „Скръпълс“ и да прекара следващите няколко часа там. След като нямаше да види с очите си нахлуването на снимачния екип в къщата й, можеше да приеме, че това изобщо не е ставало.

Бързо се облече и успя да се измъкне така, че Вито и Санди не вдигнаха очи от телефоните си. През осемте минути, които й отне шофирането от дома й до нейния разкошен бутик на Родео Драйв в Бевърли Хилс, Били усети, че хубавата ранна пролет е в пълно съзвучие с настроението й. Когато се връчват оскарите и купата „Роуз“, твърдо може да се разчита на хубаво време. През тия два дни телевизионните зрители от цял свят неизменно се радват на прекрасно калифорнийско време. Никой от тях така й не бе виждал мъгливите юнски утрини, когато слънчевите лъчи не могат да пробият облаците чак до следобед. Никой от тях не бе виждал ледените проливни дъждове през януари, както и жестокото ослепително слънце през късното лято — сезона на горските ножари… Холивуд винаги се издокарва глупашки и се старае да направи добро впечатление, когато светът се е вторачил в него. „Колко типично — помисли си Били, — колко типично.“ Тя все още си оставаше достатъчно много бостънчанка, за да таи у себе си лека насмешка към един град, който неизменно съумява да хвърли прах в очите на хората.

Стигна по Родео Драйв до „Скръпълс“ и зави към подземния гараж, усещайки познатата собственическа тръпка. „Скръпълс“ беше една екстравагантна мечта, превърната от нея в реалност преди четири години, най-изисканият и преуспяващ магазин за луксозни стоки, съществувал някога. Предната вечер, по време на връчването на оскарите, Били бе решила да разкрие нови клонове на „Скръпълс“ по света, в големите столици, където има богати жени, чийто живот минава в купуване и перчене с купеното — онова малобройно и ненаситно съсловие на консуматорки, родени за клиентки на „Скръпълс“.

Били си спомни, че се е зарекла да не се впуска безразсъдно в създаването на нови клонове, да не предприема нито една важна стъпка, без да се е посъветвала със Спайдър Елиът и Валънтайн О’Нийл. Възнамеряваше да ги направи свои съдружници в новата фирма „Скръпълс“, която юристът й Джош Хилман щеше да регистрира. Спайдър, доскоро известен фотограф в света на модата, а сега — управител на „Скръпълс“, беше вдъхновителят на формулата, на разкрепостения стил, осигуряващ успеха на магазина. И, Бог й беше свидетел, тя не можеше да си представи своята по-нататъшна дейност без израсналата в Париж Валънтайн, главен закупчик и моделиер на прекрасните, изработени по поръчка тоалети, които до голяма степен създаваха облика на „Скръпълс“. Докато се качваше с асансьора към третия етаж, където се намираха офисите, Били изгаряше от нетърпение. Искаше й се час по-скоро да сподели плановете си с тях двамата.

За голямо свое учудване не намери нито Спайдър, нито Валънтайн. Секретарката на Спайдър си позволи да заяви, че двамата са излезли да пазаруват. „Доста странно хрумване — помисли си Били, — къде ли са отишли да пазаруват, след като «Скръпълс» е световната Мека на купувачите.“ Тя се подразни, но твърдо реши да не си разваля доброто настроение. „Възможно е да са отишли да купят подарък на Вито по случай наградата — нещо, което не биха могли да намерят в дамски магазин.“ Както много пъти досега, Били реши да обиколи владенията си, правейки се на обикновена клиентка, стъпваща за пръв път в магазина. Но още щом тръгна из първия етаж на „Скръпълс“, стремейки се да не привлича ничие внимание и вживявайки се в ролята си на туристка от Питсбърг, я наобиколиха десетина жени, едни познати, други — съвсем непознати. Всяка от тях искаше да се приобщи към Витовия „Оскар“, като честити на Били, за да може, след като се прибере вкъщи, да съобщи по телефона на всичките си приятелки: „Днес споделих с Били Орсини колко се радвам за тях с Вито.“ Като раздаваше любезни усмивки наляво и надясно, Били избяга в кабинета си и се заключи.