Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

На път за кухнята тя мина през библиотеката, музикалния салон, трапезарията и се усмихна весело на трите забързани прислужнички, които срещна. Две от тях носеха току-що получените букети, а третата — куп телеграми.

В кухнята главният готвач не издаде учудването си от появата на стопанката. Два пъти седмично той обсъждаше с госпожица Спийлбърг менюто за седмицата, но госпожа Орсини рядко стъпваше в кухнята. А по хавлия я виждаше за пръв път. Били го помоли да изпрати на Вито и Санди плато със сандвичи и да й приготви ястието, което тя си позволяваше само в особени случаи: три препечени филийки бял хляб, дебело намазани с ягодов конфитюр „Типтрийс литъл скарлет“ и покрити с хрупкави резенчета бекон. Комбинацията по вкус наподобяваше сладко-киселите китайски детски храни и беше истински калоричен шедьовър.

„Захар, сол и животинска мазнина“ — помисли си Били със задоволство, докато чакаше в трапезарията да й препекат както трябва бекона. Това щеше да е последното й пиршество, преди да започнат диетите покрай бременността, един щедър прощален жест, който можеше да бъде оценен единствено от дисциплинирана жена като нея, жена, знаеща цената на всяка калория. Когато беше на осемнайсет години, бе свалила доста килограми и се бе зарекла никога да не напълнява.

„Довечера ще хапна само диня, домати на скара и варена риба“ — реши Били без угризения, докато отпиваше от портокаловия сок. После се замисли за сцената в гостната. Този телефонен маратон надали щеше да трае още дълго. Сигурно е започнал преди часове, защото Вито, който винаги ставаше много рано, не бе намерил време да се избръсне и да се облече. Телефонните обаждания скоро щяха да намалеят, повечето хора щяха да отидат да обядват, а Санди и Вито щяха да се прехвърлят в неговия офис, откъдето по-лесно биха се справили с всичко. Разбира се, телефоните в къщата пак щяха да звънят, щяха да се получат още цветя и телеграми, но треската след връчването на оскарите нямаше да продължи повече от няколко часа. Светът си имаше милион други наистина важни проблеми, колкото и много да значеше тази награда за Вито и за нея.

Бе погълнала греховния си обед, без да усети вкуса му, осъзна Били, докато бързаше нагоре по стълбата към спалните. Надяваше се да намери гостната опразнена и да чуе как Вито се облича в гардеробната си. Но Вито и Санди си седяха там, където ги бе оставила. „Какво става, по дяволите?!“ — написа Били и завря листчето под носа на Санди. Секретарката направи отчаяна физиономия и й написа: „Той говори с Редфорд, а аз увещавам Никълсън да почака.“

— Не може да бъде! — възкликна Били, учудена, но и ядосана. „Господи, нали тези актьори си имат много обиграни агенти, защо Вито трябва да разговаря направо със звездите? Или може би те са го потърсили? Сигурно е така.“ „Момче от добро потекло“ от седем месеца оглавяваше класацията на бестселърите, това беше книгата на десетилетието. Всеки би искал да участвува в екранизирането й. Но за такова нарушение на холивудския протокол тя не бе чувала през живота си. Били седна и Санди й подаде още едно листче: „Маги всеки момент ще пристигне със снимачен екип. Подготвя специално обзорно шоу за деня след връчването на оскарите, което ще се излъчи довечера. Няма ли да се облечеш?“

Били зяпна от смайване. Това беше нетърпимо нахлуване в личния й живот. Без колебание бе предоставила къщата си на Вито и сътрудниците му за шестте седмици след завършването на снимките, когато „Огледала“ трябваше да бъде монтиран и мишван без намесата на студията. Тя бе работила по осемнайсет часа на ден като монтажистка и нито веднъж не се оплака, макар че в тази лудница съсипаха лъскавия й паркет и изпочупиха сума ценни предмети. Но Маги Макгрегър и нейният шантав снимачен екип бяха нещо съвсем друго. Пет пари не даваше за това, че холивудското телевизионно шоу на Маги почти всяка седмица влиза в класацията на петте най-гледани програми в Америка. Не я трогваше и фактът, че Маги предварително бе съобщила на Вито за награждаването му с „Оскар“. Маги беше приятелка на Вито, но не и нейна. Никога! При всяка среща с Маги взаимното им недоверие растеше. Не можеха да си позволят да станат врагове — градът и бизнесът бяха твърде малки за това, — но си нямаха доверие. Къщата й не беше снимачна площадка, за Бога, и не й се искаше чужди хора да влизат в нея. Тя никога не бе допускала да правят в дома й снимки за списания и Маги много добре го знаеше.

Откакто преди три години Били купи именно „Холмби Хилс“ на Чаринг Крос Роуд откъм престижната южна страна на булевард Сънсет близо до Бевърли Хилс, то се охраняваше дискретно двайсет и четири часа в денонощието от въоръжени пазачи с добермани. Гъст жив плет прикриваше оградата от бодлива тел, която опасваше единайсетте й акра; до високата желязна порта имаше будка за двамата униформени пазачи, които разпъждаха зяпачите. Тези предпазни мерки се налагаха от положението й на една от най-богатите жени в света и се възприемаха като нещо съвсем естествено и необходимо, както и за всеки бос на организираната престъпност, а сега Маги Макгрегър най-безцеремонно искаше да нахълта тук с цял снимачен екип. Защо да не интервюира Вито в офиса му?