Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

Смутена, тя обаче тутакси се върна в спалнята. Какво, по дяволите, търсеше секретарката на Вито Санди Стрингфелоу в нейната просторна лична гостна, от къде на къде бе седнала в любимото й кресло и шепнеше нещо по личния й телефон, чийто шнур беше обтегнала над бюрото й? Нито Вито, нито Санди я забелязаха, увлечени в разговорите си. Били хвърли недискретния си пеньоар, обу пантофи и се загърна в тежък хавлиен халат.

— Добро утро — каза тя и се усмихна лъчезарно на Санди и Вито.

Санди я помоли за извинение с красноречива гримаса и продължи да говори. Вито й хвърли бърз поглед, помаха й с усмивка й изпрати въздушна целувка, след което продължи да слуша напрегнато.

— Да, господин Арви, господин Орсини ще вземе слушалката, щом привърши другия разговор — каза Санди. — Да, знам, че отдавна чакате. Дали той да не ви потърси след малко? Не мога да ви кажа точно кога, съжалявам. Тук няма телефонна централа, звънят ни от сутринта. На господин Орсини не му остана време дори да се облече и да иде в офиса си. Потърпете още малко, господин Арви, този телефон е без копче за изчакване. Да, знам, че е нелепо, но аз говоря с вас по личния телефон на госпожа Орсини.

Били нарисува една въпросителна на листче хартия и го подхвърли на Вито. Той поклати глава и посочи Санди.

— С кого разговаря? — попита я Били.

— С Лу Васерман за „Момче от добро потекло“ — отговори й Санди, затуляйки с длан слушалката.

Широко отворили очи, двете жени се поздравиха безмълвно за успеха. Съчетаването на най-могъщия и влиятелен човек в Холивуд и на мечтаната от Вито продукция, в която главните роли трябваше да се изпълняват от Робърт Редфорд и Джак Никълсън, напълно обясняваше възбудата на Вито.

— Къде е Джоузи? — попита Били.

Нейната секретарка Джоузи Спийлбърг трябваше да е тук и да си гони задачите.

— Обади се, че не е добре. Имала страхотно стомашно разтройство — отвърна Санди.

— Чудесно — каза Вито. — Чудесно, Лу. Да… да… Аха… Разбирам за какво говориш… Добре. Още веднъж ти благодаря за съвета, Лу. Хайде утре да се видим на закуска. Съгласен си, значи седем и трийсет? Добре. Довиждане, Лу.

Той затвори телефона и здраво сграбчи Били в прегръдките си. Целуна я припряно. Триумфът и успехът правеха движенията му двойно по-бързи от обикновено.

— Добре ли спа, скъпа? Нямам време да си говорим, Кърт Арви ме чака на другия телефон. Този нещастник не биваше да се басира с мен, че „Огледала“ няма да получи наградата. Сега ще му се наложи да се изръси милион и половина за правата върху „Момче от добро потекло“. И аз искам да се уверя, че е уредил нещата с нюйоркския литературен агент. Книгата не е за изпускане…

Той грабна слушалката на личния телефон на Били и се улиса в разговора с Арви, а Санди скочи от креслото и се втурна да се обади по другия телефон, започнал да звъни веднага щом Вито го бе затворил.

Наблюдавайки ги, Били разбра, че са я забравили. „Няма как — помисли си тя, — моята новина ще трябва да почака. А освен това съм изгладняла.“ Слезе с валсова стъпка по стълбището и мина през обления в слънце двоен хол на огромния й, изключително уютен дом. Според калифорнийските представи къщата беше стара, строена още през трийсетте години, но въпреки размерите си се характеризираше с особена интимност. Подредбата й бе индивидуална, свидетелствуваща за неповлиян от модата вкус. Във всяка стая посетителят оставаше очарован от асиметрично разположение гарнитури, тапицирани с уж леко избелял английски лен на цветя или с френско кадифе на релефни райета. Излъсканият паркет на геометрични фигури беше застлан със старинни, ръчно тъкани килими; в стаите имаше и по няколко истински камини с наредени в тях дърва, готови за подпалване. В ъглите и пред френските прозорци бяха поставени цъфнали декоративни растения, папрат и дръвчета, библиотечните рафтове бяха отрупани с книги, картините бяха толкова много, че някои от тях стояха подпрени покрай стените. Всички масички бяха покрити с прекрасни бронзови статуетки, старинни сребърни свещници, инкрустирани чайници и празни кафези. До креслата имаше препълнени със списания кошове, навсякъде се виждаха изискани антикварни предмети, купувани заради тяхната оригиналност и обаяние. Липсваха позлати, пищност, разкош, сред стотиците причудливи вещи само една кутийка за енфие беше украсена със скъпоценни камъни, но въпреки това личеше, че ако се натъкне на нещо, което й харесва, Били не устоява на изкушението да го придобие. Независимо от артистичното безредие стаите бяха толкова големи, че създаваха усещане за лекота и свежест. Това не беше дом на жена, която се стреми да впечатлява околните. Били държеше да впечатлява единствено себе си. Но трябваха големи средства, за да се поддържа в тази огромна къща премисленият, макар и наглед небрежен безпорядък, който допадаше на стопанката й.