Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

„Бих могла да си потърся приятелки в Ханкок Парк или в Пасадина — помисли си Били, — там, където живеят сдържаните елегантни наследнички на стари родове.“ Тези жени рядко прескачаха до западната част на града — средището на филмовите тузари, но макар да не познаваше никой от тях, беше сигурна, че те представляват калифорнийска разновидност на нейните надменни елементарни братовчедки от семейство Уинтроп, които й бяха отровили детството.

Когато Елис почина и дойде краят на изолацията й, Били не влезе в ролята на богата вдовица, а се посвети изцяло на „Скръпълс“, на неговото процъфтяване. Две години по-късно се омъжи за Вито и я завъртя шеметът около заснемането на „Огледала“. Не се държа стеснително, когато срещна за пръв път Доли Мун на снимачната площадка, защото Доли не подозираше коя е Били, а и след като го разбра, не промени отношението си към нея.

Доли и Джесика. Само две истински приятелки за цял един живот. Всъщност може би не бяха малко. Сигурно това е нормално, макар повечето жени да се заблуждават, че имат много приятелки. Били качи краката си на бюрото и обгърна коленете си с ръце. Беше й криво, защото денят, който трябваше да започне със съобщаването на новината за бебето на Вито, бе тръгнал толкова зле. Не биваше да си припомня пропилените самотни години и да позволява сянката им да легне върху нейното радостно усещане от започващия нов живот. Това, че не се чувствуваше добре в женски компании, не означаваше, че е неспособна да създаде приятелство. Леля Корнилия би ми казала да си опъна чорапите, помисли си Били, когато свали краката си на пода и се наведе над бюрото, затрупано с достатъчно книжа, за да запълнят времето й до часа, когато би могла да тръгне към къщи. Беше доволна, че работата ще я разсее и ще притъпи трескавото й желание да бъде с Вито, да остане насаме с него, да се отпусне в прегръдките му и да му съобщи новината, а после да гледа как радостта се изписва по лицето му, да го откъсне от оня гаден телефон!

Когато в пет и трийсет Били спря колата пред портата, единият от пазачите й каза, че хората от телевизията току-що са си тръгнали, но добави, че са дошли нови посетители, които господин Орсини му наредил да пусне.

„Кои, по дяволите, може да са?“ — запита се Били, обзета от разочарование и раздразнение. Свечеряваше се, тя бе отсъствувала повече от четири часа, работният ден би трябвало да е свършил дори за наградените с оскари. Посетители! Веднага ще ги изхвърли до един, които и да са те! Пет пари не даваше кого ще завари вътре: Васерман, Никълсън, Редфорд или духовете на Луис Б. Мейър, Ървин Талбърг, Джийн Хършот с Хари Кон и братя Уорнър за капак. Всичките ще ги изхвърли!

Били с изумление изгледа колите, около двайсет, паркирани пред къщата, отвори входната врата и се стъписа, когато видя поне четирийсет души, кажи-речи, запълнили двойния хол, огласен от глъчка и смях. Не можеше да повярва на очите си. Започваше шеметно парти, център, на което беше Вито. В тълпата Били разпозна Фифи Хил, режисьора на „Огледала“, композитора на филма, артисти, монтажистки и много други, участвували в продукцията. Зад гърба й се промушваха и влизаха нови и нови хора, все членове на екипа, които я целуваха и прегръщаха набързо, преди да се втурнат към Вито.

Били си проби път през навалицата, за да стигне до съпруга си.

— Как?… Какво?… Вито, какво, по дяволите…

— Скъпа! Най-сетне! Чудех се какво ли ти се е случило. Правим купон по случай завършването на филма. Спомни си, предния път го претупахме и затова реших да го повторим. Всички са в чудесно настроение. Не се притеснявай за менюто. Санди се обади в „Чейсънс“ и им поръча да донесат всичко необходимо. Нали идеята ми е чудесна? А сега трябва да намеря Фифи. Още не съм му честитил оскара за най-добра режисура.

— Да, да, иди — каза Били на празното пространство, където Вито бе стоял допреди секунда.

Дали Александър Велики е бил толкова самоуверен, триумфиращ и изпълнен с радост и енергия след някоя от своите победи, запита се тя, докато проследяваше с поглед своя благоверен Цезар, който се изгуби в множеството. Тя се бе омъжила за Вито, обзета от страстна любов, почти без да го познава. Едва след сватбата осъзна, че голямата страст на Вито е работата му. Той бе всецяло завладян от филмопроизводството. Сега, след десетте трудни месеца на компромиси, Били мислеше, че вече се е примирила с това. „Да, примирила съм се — внушаваше си тя, докато се промъкваше между десетки хора, за да стигне до стълбата. — Приемам го такъв, какъвто е, и това, което става тази вечер, е съвсем естествено, едно шумно отпразнуване на победата, в която само Вито вярваше: никой не бе допускал, че филм с толкова малък бюджет ще получи толкова много награди.“