Джудит Кранц: Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

Седна на бюрото и се замисли за положението си. Поне още няколко часа не биваше да се прибира вкъщи, не й се щеше да се прави на героиня на Джоун Дидиън 1 1 Американска писателка интелектуалка, обрисувала иронично холивудския стил и нрави. — Б.р. , като се качи на класическия бентли и подкара, накъдето й видят очите, следователно трябваше да остане арестувана тук, защото не би понесла още една среща с тълпата жени на долния етаж. В такъв радостен ден друга на нейното място сигурно би се къпала в потоците от предимно добронамерени поздравления, от които тя току-що се бе измъкнала.

„Кога, по дяволите, ще се отърва от тази своя стеснителност?“ — запита се Били, когато най-сетне си призна защо е неспособна да се радва на комплиментите и поздравленията, без да се притеснява. Стеснителността й бе обяснима през нейното детство: тогава тя беше шишкаво, зле облечено сираче, бедна роднина на заможния и аристократичен род Уинтроп от Бостън, тормозена от богати братовчедки, които в най-добрия случай не й обръщаха внимание, а по-често й се подиграваха. Още по-разбираема беше нейната стеснителност в „Емъри“, престижен девически пансион, където Били прекара шест безкрайни жестоки години като черна овца, обект на присмех, загдето бе висока метър и седемдесет и осем и тежеше деветдесет и девет кила.

Но след това я очакваше една извънредно важна година в Париж, която промени всичко. Били се завърна в Ню Йорк отслабнала, завладяващо красива и стана секретарка на Елис Айкхорн, загадъчния мултимилионер, чиято фирма „Айкхорн Ентърпрайзис“ притежаваше предприятия по цял свят. За пръв път в живота си тя намери приятелка — Джесика Торп, съквартирантката й, с която наемаха едно апартаментче. Сега Джесика живееше в Ню Йорк, но Били продължаваше да й се обажда два пъти седмично по телефона, защото смяташе нея и Доли Мун за единствените си истински приятелки.

„Само две близки приятелки — помисли си Били, — не са много за трийсет и пет години.“ На двайсет и една тя се омъжи за Елис Айкхорн. Следващите седем години до деня, в който той получи удар, двамата прекараха в непрекъснати пътешествия. През това време благодарение на своя изискан вкус и на великолепните си бижута Били неизменно заемаше челно място в класацията за най-добре облечена жена. Когато не бяха заети със служебни пътувания, те почиваха в своята вила в Кап Фера, посещаваха ранчото си в Бразилия, прекарваха седмици в своя личен апартамент в хотел „Клариджис“ в Лондон, а после отлитаха за къщата си на крайбрежието на Барбадос или за чифлика в лозарския район в долината Напа. Нещо като постоянна резиденция им беше апартаментът в небостъргача „Шери Недърланд“ в Ню Йорк. В списанията непрекъснато се появяваха техни снимки, двамата бяха членове на Олимпа на световното виеше общество. Логично беше да имат безброй приятели.

Но Елис и Били много добре знаеха какво се крие зад завесата от звезден прах, която ги обграждаше. Всъщност само близостта помежду им имаше значение за тях. Докато участвуваха в бурния светски живот, не можеха да завържат нито едно сериозно приятелство, защото двамата бяха толкова завладени един от друг, че никой не привлече вниманието им. Бляскавият им живот образуваше около тях преграда, през която не можеше да проникне никой.

Когато през 1970 година Елис получи удара, който го парализира, Били тъкмо бе навършила двайсет и осем. През следващите пет години до смъртта му живя почти като отшелничка в къщата им в Бел Еър, където всичко се въртеше около почти неподвижния й съпруг. Общуваше единствено с жените от курса по гимнастика, който посещаваше. Но зле прикритото им любопитство към нея й пречеше да се сприятели с някоя от тях. „Всъщност — помисли си Били — тяхното любопитство е съвсем обяснимо.“ Защото тя продължаваше да е бяла врана. Само че този път интересът към нея се дължеше на нейната красота, на скъпите й тоалети и на богатството.

По душа си бе единак, не можеше да се включи в нито една от женските компании в този град, в който всичко се въртеше около киното. Беше твърде заета покрай умиращия си съпруг, за да участвува в техните клюкарски гощавки, които се уреждаха под предлог, че на тях ще се обсъжда организирането на благотворителни балове. За нея нямаше място в изградената от съпругите на филмовите началства йерархия, в която положението на всяка жена точно съответствува на властта на съпруга й в кинобизнеса, също както във Вашингтон всяка съпруга на политик знае мястото си в тамошния кокошарник. Тя нямаше нищо общо с тези съпруги, прехвърлили трийсетте, пресметливи красавици със спортни фигури, омъжени за два пъти по-възрастни от тях разведени богаташи. Тъй като бяха подписали брачни договори, изключващи делба на имотите в случай на развод, тези жени имаха една-единствена цел в живота: да забременеят, за да се сдобият със заложници, които да използуват, ако съпрузите им си намерят нещо по-младо и решат да се отърват от тях. Никога не можа да се сближи с някоя от малкото на брой сценаристки и продуцентки или с филмовите актриси, които поддържаха връзки само с колежките си от бранша и нямаха време за общуване с хора извън техния кръг.