Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Тогава защо ми говориш за заминаване? — ядосано я прекъсна Спайдър. — Няма да те пусна!

— Защото… защото с теб не можем да останем приятели.

— Как така не можем? — развълнувано я попита Спайдър.

Били мълчеше. Опитваше се да събере сетните си сили и да се накара да говори. Искаше най-сетне да изрече онова, което не смееше да признае дори пред себе си. Да хвърли този товар от раменете си и да продължи да живее. Повече не можеше да крие безмълвната си любов.

— Защото… защото приятел… не се ревнува.

— Ревнува? — смая се Спайдър.

— О, Господи, Спайдър. Дума по дума ли трябва да ти го кажа? Защо, мислиш, те обсипах с онези ужасни обвинения?! Не се ли досети? Ревнувах те… Да, ревнувах те от Джиджи… И от всички останали жени в живота ти. От всички жени… които си… обичал.

Били издърпа китките си от дланите му и нахлупи качулката си така, че той съвсем да не вижда лицето й.

— Ревнувала си ме?! — не можа да повярва Спайдър. Но в него замъждука надеждата, че може би не познава достатъчно добре Били. Това щеше да е прекрасно. — Не би ме ревнувала, освен ако…

— Не го казвай, недей! Смили се над мен. И без това толкова страдам. Твърдо съм решила да превъзмогна себе си — строго му каза Били.

— Няма да ти позволя да го направиш ! — извика той, прегърна я и свали качулката й, за да види пълните й с мъка очи и треперещите й устни. Хвана учуденото й лице с големите си длани и едва се сдържа да не я целуне. Искаше първо да й обясни всичко. — Закъдето и да заминеш — каза със спокоен и непоколебим глас Спайдър, — аз ще те последвам. Ще спя в палатка пред прага ти. Ако поискаш да се уединиш, няма да ти преча, но винаги ще съм наблизо и търпеливо ще чакам. Моля те, никога не ме изоставяй. Твърде дълго бяхме разделени. Загубихме толкова време. Слушай ме внимателно, Били. Ще ти кажа нещо много важно. Преди около година и половина ти позвъни на вратата ми, аз ти отворих, погледнах те и се влюбих в теб. Но най-глупавото от всичко е, че едва днес го осъзнах. Били, оттогава безумно те обичам. Но и през ум не ми е минавало, че и ти можеш да ме обикнеш. Никога с нищо не си ми подсказвала, че е възможно… В отношенията ни нямаше дори намек за влечение. Затова не си позволявах дори да си помисля… О, но ти наистина ме обичаш ! Усещам го. Нали така? — попита я той. — Не е възможно да греша, след като толкова те обичам. Моля те, обещай ми, че никъде няма да ходиш без мен. Кажи ми, че никога няма да ме изоставиш. Кажи ми, че не можеш да си толкова жестока. — Спайдър я умоляваше сърцераздирателно, като осъден на смърт, който моли за милост, въпреки че все още не беше съвсем сигурен. Донякъде загадъчните думи на Били го бяха изненадали. — Обещай ми, че никога вече няма да ме ревнуваш, защото няма да имаш повод за това. Кажи ми, че си сигурна в моята вярност до гроб, защото аз наистина ще ти бъда верен… За бога, Били, кажи нещо !

— Не знам откъде да започна — прошепна тя. Лицето й беше озарено от щастие! — Задавай ми още въпроси.

— О! — възкликна той облекчено и я обсипа с целувки. — Не се притеснявай, ще ти задавам още много въпроси. Ще започнем всичко отначало, като в доброто старо време. Ще си определим среща, аз ще дойда да те взема с колата, ще те заведа на ресторант, после ще те изпратя до вкъщи и ще те попитам кога бих могъл да те видя пак. Дали следващата събота или още по-добре — утре. После ще те попитам дали мога да те целуна за лека нощ. Ето така и така…

— Чак оттам ли трябва да започнем? — успя да прошепне Били между страстните му целувки, за които тя от толкова време жадуваше. Не можеше да повярва, че те са реалност, струваше й се, че сънува. — Не съм начинаеща… та да започвам… пак да ходя по срещи.

— Както кажеш… О, скъпа, толкова те обичам, че не знам какво да правя. Били, хайде да се оженим — изрече Спайдър с нетърпение, което правеше гласа му неузнаваем. — Не искам да чакам, след като съм сигурен, че в края на краищата неизбежно ще стигнем дотам. Нямаме друг избор, освен да се оженим. Не знам какво да кажа, за да ми повярваш, скъпа.

— Спайдър, ти винаги си притежавал една забележителна дарба — отвърна Били с облекчение, разсмя се и го погледна в очите. Погали устните му. Беше обзета от щастие, което я грабна като океанска вълна. Били й се довери без страх. — Убеждаваш ме, в каквото си поискаш. Сигурно много ще се разочароваш, но тази дарба вече няма да ти е нужна, защото всичко, което искаш ти, го искам и аз. Ако предпочиташ, мога да те поразигравам, но няма ли да е по-лесно да кажа предварително „да“ на всичко, което ми предлагаш отсега нататък?