Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Знаеш ли какво ти трябва, миличка? — каза той. — Сега ще ти сваря една от готовите доматени крем супи със сухар и масло. — Майката на Спайдър бе убедена, че това съчетание е такова лакомство, та трябва да се дава само на болни деца — и всеки един от седемте й наследници го смяташе за магически лек.

Следващата седмица Валънтайн преживя с доматена кремсупа, юфка с мляко и единствения друг специалитет на Спайдър — сандвичи с топено сирене. Остави се да я убеди да стане от леглото, да вземе душ и да седне на любимия си стол, но не пожела да се облече. Всяка сутрин той й носеше топъл чай и юфка. После тя по цял ден не помръдваше от стола си, втренчена пред себе си, измъчвана от болезнените спазми на безутешността, от разкъсваща болка заради начина, по който бе използвана, и отвратително, гнусно унижение, тъй като чувствата, с които бе дарила Алан Уилтън, бяха превърнати в посмешище, стъпкани, унизени, омърсени. Всяка вечер Спайдър бързаше да се прибере от работа у дома, приготовляваше супата и сандвичи със сирене и до среднощ оставаше при Валънтайн, като от време на време пускаше плочи на грамофона, но най-често просто мълчеше.

Спайдър не само бе разтревожен от кризата на Валънтайн, измъчваше го и любопитство. Разбираше, че тя се нуждае не от лекарска помощ. Но след като категорично отказваше да проговори и тъй яростно пазеше тайната си, той не знаеше как да облекчи душата й. Единственото, което му хрумна да направи, бе да провери „Уиминс Уеър“, за да открие ключ към загадката, тъй като бе очевидно, че тя е напуснала „Уилтън Асошиейте“. Шест дена нищо не откри. Вече бяха започнали да се появяват съобщения за новите колекции на американските дизайнери. Два пъти годишно, в рамките на няколко претоварени седмици, новите колекции се показват пред бъдещи купувачи и журналистите, подредени в такъв сбит график, че човек може да ги види почти всичките. Едва ли не всеки ден „Уиминс Уеър“ отделяше по една луксозна притурка, понякога две, за снимки и скици на най-добрите модели. На шестия ден се появиха репортажи от ревю на „Уилтън Асошиейтс“ сред ураган от възторзи. На колекцията бе посветена притурка с четири подробни скици. Три от тях Спайдър безпогрешно разпозна — бяха дело на Валънтайн, нищо, че името й не се споменаваше. Изглеждаше невероятно това да е причината за нейния срив. Знаеше, че и други помощник-моделиери са имали същата участ — но бе единственото, за което можеше да се залови. Взе телефона и набра няколко номера.

Същата вечер, докато седяха двамата с Валънтайн, Спайдър тихо каза:

— Утре в три часа имаш среща с Джон Принс.

— О, така ли… — Не прояви дори любопитство, сякаш не го бе чула.

— Днес му се обадих и се уговорихме.

— Какви ги приказваш? — Подобно на Бил Блас и Халстън, Принс бе от онези големи моделиери, чиято слава е достатъчна, та да дават специални разрешения името им да се полза за какво ли не — от парфюмите до куфарите, за което прибират понякога по сто милиона долара годишно, без да се броят парите, които получават от моделите си.

— Обадих се на Принс, казах му, че голяма част от колекцията на Уилтън е твое дело, той поговорил с Уилтън, който го потвърдил, и сега Принс иска да се срещне с теб, за да ти предложи мястото на главен помощник с двайсет хиляди долара годишно, като при това постъпваш веднага на работа. Утре те очаква в кабинета си.

— Ти съвсем си полудял! — За пръв път, откакто я откри в онова ужасно състояние, видя оживление по лицето й.

— Да се обзаложим ли? Казах му, че съм ти посредник, а това означава, че ми дължиш процент, все още не съм решил какъв точно. Но не си мисли, че няма да го взема:

Нищо не звучи така убедително, както истината. Макар да си даде вид, че не му вярва, защото не й се искаше да се изтръгне от пашкула на отчаяние и потиснатост, Валънтайн веднага разбра, че Спайдър не я лъже.

— А косата ми? — възкликна тя, изведнъж отново стъпила на здрава почва.

— Би могла да я измиеш — трезво я посъветва Спайдър. — Не е зле да сложиш малко грим. А вече е време да свалиш и халата си. Не е като да нямаш какво да облечеш.

— О, Елиът, защо си толкова добър към мен? — възкликна тя, готова всеки миг отново да се разплаче.

— Втръснаха ми сандвичите със сирене — засмя се той. — Ако видя само още една сълза, никога вече няма да ти сготвя доматена супа.

— За бога — въздъхна тя, — никога повече доматена супа, каквото и да се случи — и се втурна в банята да измие косата си.