Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Валънтайн се ядосваше на себе си. Нима бяха необходими всичките тези престорени колебания и съмнения, след като единственото, което всъщност я вълнуваше, бе кога ще спи с Алан Уилтън? Двайсет и вторият й рожден ден вече бе отминал, а тя все още си бе непорочна девственица и ако бе католичка, не би имала от какво да се черви пред изповедника си. Дори онзи мухльо Елиът не бе предприел нищо!

С горчивина си спомни разговора с една манекенка, пристигнала при Уилтън да изпробва дрехи от новата му колекция. Бе празноглаво създание и подчертаваше провлачения си кокни акцент не по-малко от бедрата си.

— Да не искаш да ми кажеш, че Спайдър Чукача ти е съсед? Какъв невероятен късмет!

— Моля за извинение, но… — Знаеш ли, това се смята просташко в Англия, но много изискано в Ню Йорк, макар да не разбирам защо…

— За какво, по дяволите, говориш?

— Изразът, който току-що употреби: „Моля за извинение…“

— Спести ми бръщолевенията си — сряза я Валънтайн, — какво точно намекваше за Елиът?

— Той е известен плейбой. Това разбираш, нали? За да бъдем съвсем точни, той чука наляво и надясно. Спайдър е винаги готов. При това си пада все по най-отбрани мацки. Самата аз никога не съм го пробвала — такъв ми бил късметът, — но казват, че фантастичен.

— Salope, Conasse!

— Каква ме нарече?

— Клюкарка — отвърна Валънтайн, макар двете думи, грубо преведени, да означаваха съответно „курва“ и „пачавра“.

— Е да, ама клюката е душата на нашия занаят. Впрочем, до колкото разбирам, не си се сваляла с оня сладур. Не се притеснявай, скъпа, той сигурно те има за сестра. Говори се, че обожавал сестрите си… Оооо! Боли!

— Извинявай — рече сухо Валънтайн и извади карфицата.

Какво бе заключението? Сестра за Елиът! Не че би го приела, помисли си тя разярена, тази сладострастна, отвратителна свиня… И една голяма въпросителна за Алан Уилтън. Сигурно нещо в нея не бе наред.

Седмица по-късно, когато Алан Уилтън и предложи след вечеря да се върнат у дома му да пийнат по нещо, Валънтайн почувства, как я облива вълна на облекчение. Бе гледала достатъчно филми, за да знае, че това е класическият номер за прелъстяване. Сега, когато той най-сетне предприе ход, бе страшно доволна от себе си, че изчака, без да издаде нетърпението си.

Когато рано вечерта излязоха от апартамента му, той угаси почти всички лампи и сега дори не понечи отново да ги запали. Трогателно притеснен, наля по едно голямо бренди, а после, без да отрони дума, леко треперещ хвана лакътя на Валънтайн с топлата си ръка и я поведе към спалнята. Изчезна в банята, а Валънтайн изпи на един дъх чашата си, бързо захвърли обувките си и застана до прозореца, вперила поглед към потъналата в мрак градина. Умът й отказваше да работи. Тя просто гледаше навън, сякаш, ако достатъчно дълго не отместеше поглед, щеше да види нещо особено важно. Изведнъж почувства, че Алан е застанал плътно зад нея, съвсем гол, целува врата й и разкопчава мъничките копченца на гърба.

— Прекрасна си! Прекрасна — шепнеше той, докато събличаше роклята й, разкопчаваше сутиена и смъкваше бикините й. Тя направи опит да се обърне, но той я държеше здраво с гръб към себе си. Пръстите му бавно се плъзнаха надолу по гръбнака й, за миг ръцете му се протегнаха напред и обхванаха гърдите й, но после отново се върнаха, продължиха нежно, внимателно да галят гърба й и стигнаха най-сетне до малкия й стегнат задник. Обхвана го с топли трескави пръсти, притисна хълбоците й, изследвайки нежно браздата помежду им, докато най-сетне пъхна бавно пръста си между тях на сантиметър или два навътре. Валънтайн почувства пениса му да се изправя и притиска към гърба й, а Алан продължаваше все така да повтаря „прекрасна си, прекрасна…“

Ето че коленичи на пода и леко раздалечи краката й. Усети топлия му език и чувството бе така влудяващо приятно, че се притисна назад към него и съвсем несъзнателно започна да върти таза си. Точно когато усети, че не би могла и минута повече да стои така, без да се обърне, той я вдигна и я отнесе до леглото. Освен малката настолна лампа, в стаята нямаше никаква светлина, но той угаси и нея, преди да се отпусне върху чаршафите и едва тогава започна да целува жадната й уста.

Тръпнеща, Валънтайн се опита да го притегли към себе си, изследвайки с ръце мускулестото, окосмено тяло, което не виждаше. Не смееше да се докосне до пениса му. Никога не го бе правила и изпитваше известна несигурност и боязън. Целувките на Алан бяха толкова страстни, че скоро престана да се тревожи дали му отговаря, както той очаква. Изведнъж без всякакво съмнение усети как той се опитва да я обърне по корем. Остана смаяна — копнееше за още целувки, зърната й жадуваха за устните му и все пак послушно се обърна. Валънтайн се обърка — в тъмното не можеше точно да разбере къде е той на леглото, но скоро усети, че е клекнал над нея. Почувства твърдата глава на пениса му да прониква в нея. Все по-уверено и по-уверено напредваше, а после изведнъж спря, когато тя простена от болка. Той отново напъна, тя простена. Тогава се измъкна от нея и рязко я обърна по гръб.