Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Валънтайн почувства как самоувереността й се възвръща. Тук тя също никому не би позволила да пие чай с лед не и с печената гъска с праскови, каквато в момента ядеше.

Алан Уилтън усети как дълбоко в него се пробужда от години неизпитано чувство. Какво очарователно дете! Както и предполагаше. Толкова млада и невинна, въпреки превземките си, толкова изненадващо непокварена, въпреки красотата си. Колко приятно, колко трогателно бе да й покаже някои страни от живота. И как умееше да подчертава достойнствата си — стройна като момче, с малки стегнати гърди, с къдрава, късо подстригана, невероятна червена коса над семплата черна коприна — изключително стилно!

През следващите пет седмици Валънтайн вечеря четиринайсет пъти с Алан Уилтън. Той я въведе в неподправената шумна атмосфера на „Льо Во Д’Ор“; в приглушения, изискан полумрак на „Пърл“, където вълнуваща бе не толкова китайската храна, по думите на всички просто приемлива, а чувството, че си влязъл в привилегирования елит на преуспелите; в съвсем характерното очарование на „Патси“, непретенциозен, но скъп италиански ресторант в Уест Сайд, където се бяха окопали политици от Демократическата партия и мъже, чиито делови методи не биха устояли на съдебно разследване, се угощаваха с най-добрата италианска кухня извън Милано. Обикновено обаче ходеха в „Лютес“, понякога на долния етаж в не толкова внушителната, малко по-просторна зала, понякога под тентата в градината край високите лампи, които излъчваха топлина в прохладните вечери, понякога в залата, където бяха вечеряли за първи път. Постепенно Валънтайн поопозна Уилтън. Той имаше навика да съобщава незначителни подробности за себе си в най-неочаквани моменти и в същото време умееше да подскаже без думи, че да му се задават въпроси е не само нежелателно, но и напълно изключено. Имал двама сина и двамата още юноши, развел се преди пет години след дванайсетгодишен брак, съпругата му се омъжила повторно и живеела щастливо в Локъст Вали.

Никога не говореше по служба с Валънтайн. Всъщност интересът му бе насочен главно към нея, към миналия й живот, който тя постепенно му разказа в най-малки подробности. За нея бе истинско облекчение най-сетне да престане да играе роля. Сега, когато наистина бе помощник-моделиер, можеше да признае истината за годините, прекарани при Пиер Балмен. И все пак чувстваше, че не й се удава да бъде така открита и непринудена с него, както с Елиът. Изпитваше потребност да се отпусне, но безупречните маниери на Уилтън все така сдържаха собствената й непокорна откровеност.

Въпросът какви са всъщност отношенията им непрестанно я измъчваше. Всички във фирмата знаеха, че излизат заедно, тъй като той запазваше маса в ресторант винаги чрез секретарката си. Валънтайн успяваше да отклони въпросите, които приятелката й, администраторката и някои от по-влиятелните жени в ателието лукаво й задаваха. Реакцията на Серджо й бе съвсем обяснима. Колкото по-често излизаше с Алан, толкова по-хапливо злостен ставаше Серджо. Съвсем естествено, като се има предвид, че тя му е конкурент и същевременно притежава несправедливото предимство да е свързана с боса чрез отношенията мъж — жена.

Но така ли беше наистина? Ето това бе същината на въпроса. Обикновено вечерите им протичаха по един и същ начин. Отиваше в дома на Алан, където пийваха по чашка, след това вечеряха навън, разхождаха се, пийваха бренди в някой бар, той я придружаваше до дома й с такси и настояваше да я изпрати чак до вратата. Неизменно я целуваше по двете бузи за лека нощ, както с прието във Франция, но пито веднъж не влезе, въпреки че след първите три вечери Валънтайн всеки път го канеше.

Уилтън притежаваше трудно определим чар и безспорна привлекателност. По-рано Валънтайн никога не бе ухажвана от човек, когото да приема сериозно и сега лесно попадна в негов плен. Той бе първият светски мъж сред познатите й и нямаше с кого да го сравнява, за да изтълкува безупречното му поведение. След четиринайсет вечери тя, естествено, очакваше нещо повече от целувка, каквато френските генерали си разменят по време на тържествени паради! Все по-често се улавяше, че гледа пълните му устни и се пита какво ли ще е да ги почувства върху своите, но после рязко се овладяваше и свеждаше очи. Понякога забелязваше по лицето му да пробягва странно изражение като от болка и бързаше да го развесели с анекдот за суетнята при Балмен, тъй като се страхуваше, без сама да знае защо, от думите, които би могъл да изрече. И все пак какво чакаше той? Може би тя трябваше да предприеме нещо? Да му даде знак, да направи намек? Да не би да се смяташе прекалено възрастен за нея? Или може би тя не бе неговият тип? Не, сигурна беше, че това просто е невъзможно. Никой мъж не прахосва стотици долари за жена, която не е негов тип, уверяваше я здравият й разум, а здравият разум никога не я лъжеше. Може би тя просто не умееше да флиртува, може би дълбоко в себе си той бе много свенлив, може би е бил така нараняван от жените, че не иска отново да се забърква, може би…