Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Имението в Бел Еър, което Линди избра за парализирания Елис Айкхорн, бе строено в края на двайсетте години за някакъв петролен магнат, пленен от очарованието на Алхамбра в Гранада. Истински мавритански замък, автентичен, доколкото автентичността може да се постигне с милиони, сградата се издига на върха на хълм на повече от шестстотин метра над Лос Анджелис, насред петнайсет акра внимателно подредени градини, в които бълбукаха безброй фонтани. Десетки кипариси и маслинови дръвчета ограждаха алеите, които водеха от имението във всички посоки, но винаги надолу, тъй като бе кацнало отгоре на хълма, съзирано от тази или онази точка на възвишенията на Бел Еър, но все някак скрито, предизвикателно романтично с неприличния си вид, всепризнато за най-закътаното местенце в този усамотен остров от милионерски имения. Само ако разполагаше с карта, човек можеше да се добере до входа му по лабиринта от обрасли в растителност лъкатушни, опасни пътища, които водеха към него. Дори да се опиташе да проникне вътре, случайният турист не би видял нищо друго, освен къщичката на пазача и масивните двойни порти — единствената пролука във високия зид, който го обграждаше отвсякъде. Петролният магнат сигурно е имал неприятели, помисли си Били, когато се увери, че този дом е абсолютно недостъпен за натрапници.

Въпреки неудобствата, които налагаше отдалечеността му, имението — често и основателно наричано цитаделата, крепостта или замъка, имаше едно несравнимо предимство: свой собствен климат. Освен в редките дъждовни дни през зимата, тук цареше целогодишна пролет. Но дори през зимата многобройните балкони, тераси и вътрешни дворове бяха така оградени, че Елис можеше да прекарва голяма част от деня на открито под топлото слънце. А през лятото, когато духаха горещите ветрове от Санта Ана, в тези защитени отвсякъде вътрешни пространства, засадени със стотици рози и уханни растения, бе прохладно, чуваше се само ромонът на падаща вода. Смогът се виждаше като жълтокафеникав пласт някъде долу, а тихоокеанските мъгли никога не достигаха до върха на хълма. Мрачният юни, когато слънцето свети само час по улиците на Бевърли Хилс, тук бе светъл, наситен с пролетни аромати.

Били оцени по достойнство избора на Линди едва след като си даде сметка колко много хора се налага да бъдат приютени в имението — целия персонал, с изключение на петимата градинари, а крилото на прислугата бе предостатъчно за тези общо петнайсет души: главния готвач, домакина, помощниците от кухнята, перачката, прислужничките и икономката, която имаше самостоятелен апартамент. Пет коли бяха постоянно на разположение на прислугата през свободното време. Никой от живеещите в имението не можеше да бъде оставен без сигурно средство за транспорт, тъй като до най-близката автобусна спирка имаше цели шест километра. Тримата болногледачи бяха настанени в крилото за гости. Всеки от тях работеше по осем часа на денонощие, за да има постоянно кой да се грижи за Елис, и задължително трябваше да живее и да се храни в имението, за да се застъпват безпогрешно смените им. Те също имаха на разположение коли, за да не се изнервят, задето са отдалечени от съблазните на Уестуд и крайбрежието. В самотната крепост на върха всеки ден двайсет души се хранеха по три пъти.

Госпожа Поуст, икономката, почти цяла сутрин бе заета с доставките от „Юргенсен“, от „Шуобс“, от „Юнайтед Лондри“, където се перяха всички кърпи, спалното бельо и униформите на болногледачите, от химическото чистене и от „Пайъниър Хардусър“, доставчиците, които здраво държаха Бевърли Хилс в монополистичната си хватка.

Линди бе направила чудеса, за да приготви имението за посрещането им. Бе оборудвала нова кухня; в стария плувен басейн в дъното на алеята е високи, тъмни кипариси бе поставена нова филтрираща и отоплителна система, пристройката край басейна бе пребоядисана. По-голяма част от просторната къща бе затворена, но другите помещения бяха изцяло подновени във весели, — наситени тонове, — така че жизнерадостно очарование бе изместило предишната мрачна, потискаща атмосфера. Обстановката изобщо не бе по вкуса на Били, но не я беше грижа. Градините почти изцяло бяха обновени, продължаваше работата по крилата за прислугата и за гости. За щастие в старите гаражи имаше място за десетина коли.

Щом Линди направи дома обитаем, Били, Елис и Дан Дорман пристигнаха със самолета на компанията, преоборудван така, че да е удобен за парализиран човек. Салонът бе разделен на две: приятна спалня с болнично легло за Елис и канапе за Били, и всекидневна, в която нямаше почти никакви мебели, освен шезлонг и странични масички, за да може количката на Елис лесно да се придвижва. Зад кабината на пилотите имаше отделно помещение за болногледачите.