Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

И все пак малцина моделиери, ако изобщо има такива, са започвали от такава низша позиция като Валънтайн. През 1967 година тя бе midinette, една от робините в занаята. Получи тази работа отчасти благодарение на майка си, но оттук нататък трябваше да разчита единствено на себе си. Една midinette може да съсипе метър брокат — и с нея е свършено. Може да не успее да завърши подгъвите навреме — и с нея е свършено. В цената на всяка рокля от колекцията е включено всичко — до последния бод, до последния илик, всеки милиметър от поръбването, всяко копче, дори хартията, необходима за увиването й в голяма бяла кутия с фирмения знак на „Балмен“. Небрежната новачка може да стане причина модната къща да загуби печалбата си от коя да е рокля или костюм.

Цели пет години Валънтайн напредва упорито — от новачка стана втора, а после и първа помощничка и така твърде бързо осъществи онзи скок, за който обикновено са необходими двайсет години — ако изобщо бъде осъществен. Благодарение на усърдната подготовка, която бе получила вкъщи с шевната машина на майка си, от самото начало тя превъзхождаше останалите в умението си, затова вече бе готова да обхване й онези аспекти на бизнеса, които се извършват извън ателиетата. Още след първите две години започнаха често да я викат в пробните, където принцеси, филмови звезди и съпругите на най-богатите латиноамериканци прекарваха часове по бельо, понякога с облени в пот лица сред ухания; неподвижен въздух, някога със сълзи на гняв и разочарование заради начина, по който им стояха новите дрехи. Валънтайн се научи да налучква с точност до секундата мига, в който клиентката ще се опита да обвини модната къща за това, че дрехата не й стои така изящно, както на манекенката, десет сантиметра по-висока и с двайсет килограма по-слаба. Овладя и тактиката, необходима, за да се справи с тези нередки ситуации — тактика, изработена от невъзмутимите, лукави, безогледни продавачки едва след дългогодишен опит. От клиентките, на които се пробваха моделите, често изтерзани от принудата да стоят с часове абсолютно неподвижни в красивите си ръчно изработени обувки с високи токове, тя опозна могъществото на суетата и непоколебимото упорство да притежаваш желаната дреха, каквито и мъки да ти струва. Научи повече за жените, особено за богатите жени, от колкото би трябвало да знае едно момиче на нейната възраст.

Най-сетне Валънтайн бе допусната до репетициите на модните ревюта, уреждани само за служители на фирмата, където видя роклите, върху които сама бе работила, както и стотици други модели, облечени от грациозните изнервени манекенки. Присъства, когато Балмен и помощниците му се съвещаваха какви бижута, какви ръкавици, каква шапка и какви кожи са най-подходящи, за да достигне моделът съвършенство. Валънтайн бе родена с вкус. В школата на Балмен този вкус с всеки изминат ден се доразвиваше. Постепенно започна съвсем точно да отгатва още на репетициите кои рокли и костюми най-много, ще се търсят и кои модели така и няма да бъдат купени, дори когато се озоват на щандовете след края на ревюто. Тези рокли се разграбват единствено от жените, които като лешояди чакат своя ред и купуват рокли, носени всеки ден в продължение на четири или пет месеца от манекените — нищо, че те се потят като състезателни коне на финала, докато пресмятат наум дали са успели да заинтригуват клиентите с модела, който показват, и по този начин са спечелили малката комисионна.

Дори да можеше да си го позволи, Валънтайн никога не би се осмелила да си кули рокля от разпродажба. Сама, при това много изкусно, шиеше всичките си дрехи. На работа не можеше да се яви с нищо друго, освен с традиционната черна пола, пуловер и бяла блуза, но дори тези семпли одежди, предназначени да подчертават огромната обществена пропаст, която разделяше шивачките от клиентките, изглеждаха някак по-особено, когато тя ги обличаше — но не достатъчно, за да привличат вниманието. Бе подстригала непоносимо къдравата си коса съвсем късо и бе прибрала панделките в шкафа, така че сега имаше вид на трезвомислеща, усърдна работничка — стига да не вдигне човек поглед към лицето и да не се взре в очите й, — но съсредоточените върху собствената си външност клиентки на Балмен почти никога не правеха това.

Въпреки че бе с невъздържан нрав, Валънтайн никога не се дразнеше, че е принудена да се преструва така. Дори мадам Спание, която се обличаше винаги в модели на Балмен, носеше само строги костюми от черен или сив вълнен плат разкрасени единствено от неизменната тройна перлена огърлица. В ателиетата обаче плахо се шушукаше, че притежава великолепни вечерни тоалети, които облича, когато посещава със съпруга си всички големи премиери в Париж заедно с близките им приятели, звезди като Ноуъл Кауард, Лорънс Оливие, Дани Кей и дори внушаващата страх мадам Дитрих.