Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

В сравнение с почти всички свои американски връстнички Валънтайн бе сексуално твърде невежа. Наближаваше двайсет и две, а все още беше девствена. До шестнайсетгодишна възраст вечерите й бяха запълнени с учение. Сетне по девет часа всеки ден бе заета с работа, не по-лека от миньорския труд, а вечерите й отиваха в шиене и кроене. Малкото свободно време, което прекарваше сама в киното или сред роднините си във Версай, никога не водеше до приключения. При такива обстоятелства как да не си девствена, негодуваше мислено тя. Неохотно бе позволила на някои, но твърде малко, от безинтересните младежи, с които я запознаваха, да я целунат. По природа бе пряма и рязка и никога не бе изпитвала необходимостта — или както сама се убеждаваше — желанието да се научи да флиртува. Не бе от жените, у които това умение е вродено. Бе изгаряла от любов единствено към един свещеник, който дори не бе неин изповедник. Но това надали би могло да се нарече някакво преживяване, мислеше си тя мрачно. А всички смятаха, че французойките са толкова секси, толкова невъздържани, сякаш все още отговарят на стереотип от Първата световна война. „Невъздържани няма що!“, презрително си казваше тя и се залавяше с безценната си купчинка от последните броеве на ежедневника за дамско облекло „Уиминс Уеър“.

Както често се случва, Валънтайн, по природа склонна към крайности, съчетаваща, понякога със смайващи резултати, галската практичност с келтската буйност, се лъжеше в преценката си. Липсата на сексуален опит нямаше нищо общо с дълбоката й чувственост. Тя съществуваше, но бе обуздавана от огромните изисквания, налагани върху ума и енергията й от живота, който водеше в Париж. Неусетно обаче бе намерила израз в онази единствено лично нейна област от всекидневието — изработването на модели. Те се отличаваха с едно типично качество, което не може да бъде изразено с думи като шик, елегантност или, дори пищност и все пак е комбинация от всичко това. Шик е начинът, по който жената носи дрехите си, а не самите дрехи. Елегантността се отнася до линията и качеството на тоалета, до силуета на тялото под него, както и до вниманието, което жената отдава на съвършенството на всеки отделен детайл. Пищност предполага съчетание от изисканост, загадъчност, вълшебство — и кино. А въпросното трудно определимо качество е предизвикателно, закачливо, дръзко, съблазнително — и веднага предупреждава мъжката половина на света, че въпросната жена съвсем не е обикновена. Шикът и елегантността нямат нищо общо със сексапила, пищността предполага голяма доза сексапил, а то просто е равнозначно на сексапил. То е присъщо на Шер, но не и на Катрин Деньов, нищо, че е пищна. На Сюзан Блейкли, Бренда Вакаро, Сара Майлс и Барбара Страйзънд — но не и на Жаклин Бисет и Жаклин Онасис. Присъщо е още на Беки Шарп и Скарлет O’Xapa — характерно бе и за Валънтайн О’Нийл, както за личността й, така и за моделите й. Подобно качество се разпознава единствено по въздействието му върху околните и фактът, че Валънтайн не го подозираше, бе съвсем естествен, като се имаше предвид, че през целия си живот, и в училище, и на работа, винаги бе обградена от жени. Та нали то може да бъде уловено, единствено когато рефлектира у мъжете. Жените не му се възхищават, защото у тях не предизвиква никаква реакция.

Валънтайн започна да си купува „Уиминс Уеър“, веднага щом пристигна в Съединените щати. Този ежедневник на модната индустрия е абсолютно задължителен за всеки, който — било като творец, било като администратор — е свързан с това изключително важно начинание, продажбата на облекло. Независимо дали сте производител на копчета в Индиана, собственик на фабрика за маратонки в Япония, дизайнер на платове в Милано, закупчик в универсален магазин в Уискънсин, или изобщо сте, по какъвто и да е повод ангажиран в четвъртата най-голяма промишленост в Съединените щати, вие сте глупак, ако не четете „Уиминс Уеър“. Той е най-важният търговски ежедневник в света. Освен това в него се публикуват блестящи критически статии от областта на всички изкуства, задълбочени политически анализи, любопитни репортажи из света на киното и театъра и неизтощимо клюкарска светска хроника. Най-сетне там се поместват материали за дизайна, за моделиерите, за хората, които носят най-красивите дрехи и посещават най-отбраните събирания по цял свят. Всяка светска дама, принудена да избира между „Уиминс Уеър“ и всички модни списания и светски хроники, взети заедно, неизбежно ще избере ежедневника.