Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Нищо не разбирам, Елис — каза тя, когато най-сетне се върнаха в хотела. — Кой знае защо смятах, че към мен ще бъдат просто любезни, а към теб — надменни. А чичовците ми те приеха, сякаш си се родил тук, лелите и братовчедите ми не ме оставиха нито за миг на мира. Дори баща ми, който от години не е разговарял с никого, освен с микробите, говори с теб с плам — друга дума не намирам. Никога не съм го виждала толкова разгорещен. Ако не бяха бостънци и не ги познавах тъй добре, бих казала, че са омаяни от парите ти.

Не, каза си Елис, не са омаяни от парите — освен ако тези пари не са отпуснати от Елис и Вилхелмина Уинтроп Айкхорн на техните болници, изследователски институти, университети и музеи. Беше извънредно доволен, че откакто се ожени за Били, без много шум бе подарил толкова щедри суми на най-различни бостънски филантропични институции, тъй като бе убеден, че рано или късно тя ще се върне в този град.

Грижовността към съпругата му бе пълна и обхващаше всеки детайл от живота им. Годините минаваха, тя живееше като във вълшебна приказка и все повече забравяше дори най-дребните проблеми на обикновеното съществувание; така свикна всяко нейно желание да бъде изпълнявано, че неусетно и за двама им се превърна в мил, но неотстъпчив деспот. Тъй като денонощно имаше на разположение лимузина с шофьор, много скоро вече не можеше да си представи, че някога е носела чадър. Да се измокрят краката й се превърна в нещо толкова недопустимо, като да не се сменя всеки ден спалното й бельо. За Били да не бъде пълна стаята й с цветя вече бе така непознато, както сама да напълни ваната си. Когато заминаваха за някоя от къщите си, вземаха със себе си готвача, личната камериерка на Били и икономката, за да подпомогнат постоянната прислуга, която живееше там целогодишно. Готвачът, който отлично познаваше вкусовете им, всеки ден носеше на Били менюто за одобрение, а камериерката й бе едновременно професионална масажистка и фризьорка. Били се разглези по начин, който само стотина жени на този свят биха могли да проумеят. Това специфично разглезване, колкото и добронамерено да се посреща, неусетно променя женския характер и поражда жажда за власт, която постепенно става така естествена, както жаждата за вода.

Четейки за семейство Айкхорн по списанията и вестниците, препълнени с клюки за живота им, никой не би могъл да схване, че макар да изглеждаха част от света на избраниците, Били и Елис всъщност страняха от него и никога не се причислиха към типичните му представители. Те бяха затворени в свой собствен свят, където близките контакти с другите са не само излишни, но и невъзможни. Като двойка те не се отъждествяваха с нито една групичка, компания, клика или среда. Джесика Торп Строс и съпругът й бяха единствените им приятели, въпреки че непрестанно посрещаха гости и посещаваха приеми. Наложеше ли им се да прекарат известно време със съдружниците на Елис и съпругите им, Били изведнъж се чувстваше в дисхармония със света. Какво търсеше на една маса с тези шейсетгодишни мъже и техните застаряващи съпруги, когато по съседните маси вечеряха млади хора, нейни връстници? Дали не я вземат за нечия дъщеря или внучка, доведена, защото няма среща тази вечер? Останеха ли с Елис сами, обаче, отново се чувстваха на една и съща неопределена възраст, двама самотници, слели душите и житейските си съдби. Когато стана на двайсет и седем години, Били в пристъп на необясним страх осъзна в деня на рождения му ден, че Елис има вече право на безплатно здравно обслужване.

В света на малобройната групичка нюйоркчани, парижани или лондончани, които се появяват по репортажите за модните ревюта, конните надбягвания в Аскот или премиерите на Бродуей, Били се чувстваше съвсем на място. Покрай изисканите дами на средна възраст имаше доста нейни връстнички. На едно определено социално ниво към наследничките се отнасят със същото внимание, както към зрелите жени — затова и принцеса Каролина от Монако или принцеса Ясмин Хан заеха полагащото им се място на светските събития още преди да са навършили двайсет. Там, сред цялата тази слава и богатство, Били Айкхорн и Елис Айкхорн бяха очарователна и загадъчна двойка, тъй като не позволяваха да им сложат етикет, да бъдат квалифицирани и в известна степен да се превърнат в притежание на хората, диктуващи теченията в този светски водовъртеж. Забавляваха се и се развличаха от зрелището, което се разиграваше пред очите им, но не го приемаха сериозно. Сякаш в деня, когато решиха да се оженят, бяха сключили негласно споразумение, че ще останат недокоснати от условностите на социалната амбиция и положение.