Когато се срещнаха за обяд, Били изтърси:
— Господи, Елис, извинявай. Каква глупава идея бе това. За малко да се удавя, а твоят шлифер съвсем подгизна.
— Твърде отдавна не съм се забавлявал така. А ти развали прическата си.
Гъстата дълга коса на Били, преди това старателно тупирана и напръскана с лак в ранния стил на Джаки Кенеди сега бе набързо изсушена и тежко падаше върху раменете й. Бе облечена в розова рокля, а кожата й бе леко загоряла от обедното слънце. Изглеждаше по-красива отвсякога и го знаеше.
Елис Айкхорн остро чувстваше бремето на пренебрежително отчуждение, което сам поддържаше спрямо околните. А сега то сякаш се топеше, чезнеше във въздуха на прохладната зала на ресторанта, над която като че ли още тегнеше ураганът. Дан му бе казал, помисли си той с насмешка, да си угажда, но дори и такъв заклет женкар едва ли е имал предвид връзка с двайсетгодишно момиче от бостънските Уинтроп, дъщерята на доктор Джосая Уинтроп.
Докато по време на проточилия се обяд разговаряха дружелюбно и непринудено, и Били, и Елис Айкхорн преминаха през пет коренно различни душевни състояния, без да отгатват взаимно мислите си. Преди всичко изпълниха задължителния при всяко ново запознанство протокол, задавайки и отговаряйки на преднамерено несъществени въпроси за живота си. В същото време, както всички правим, без да го осъзнаваме, попиваха подробностите от външността на другия: — доколко са изопнати чертите, доколко са напрегнати мускулите, а погледът прям; движението на устните, блясъка на косата, жестовете, свойствените маниери — всичко, което любопитният, преценяващ поглед може да отбележи. На едно трето ниво всеки мислеше как да вкара другия в леглото. Не дали. Просто кога и как. На четвърто ниво и двамата изтъкваха пред себе си основателни, необорими причини защо няма, не бива, не трябва дори да си го помислят сериозно. И на пето ниво, най-съкровеното, и двамата бяха обзети от ясното, тръпнещо съзнание, че колкото и основателни да са тези причини, то просто ще се случи. Докато тичаха заедно под топлия, пороен дъжд, бе задвижен някакъв механизъм, роди се чувствена връзка, която би могла да не се появи и след дългогодишно познанство. Бяха прескочили всички обичайни предисловия и докато изискано обядваха — магнатът, непринудено отпуснат, да не би секретарката му да се почувства неловко, секретарката, подобаващо сдържана и добре възпитана, изпълнена с уважение към магната — и двамата бяха възбудени, както може да се очаква от мъж и жена при подобни обстоятелства.
Състояние като това, колкото и да се прикрива от условностите и задръжките, рядко, ако не никога, остава незабелязано. Думи не са необходими. Хората все още са запазили достатъчно от животинските си възприятия, за да усещат кога желаят и са желани.
След обеда Айкхорн предложи на Били да си почине, докато той направи първата предварителна преценка на разговорите си с бразилците. Телефоните бяха прекъснати, нямаше и писма, за да й диктува. Всъщност искаше да спечели време. Трябваше да постави известно разстояние между себе си и тази жена. Откакто се помнеше, бе мъж, чиито собственически инстинкти определят живота му. Успехът му се дължеше в еднаква степен на този стремеж да притежава и на деловия му талант. Бе усъвършенствал до най-малка подробност своята философска система за това, доколко всъщност желае каквото и да е на този свят. За Елис Айкхорн някои неща не си заслужаваха повече от петдесет и пет процентно капиталовложение на време плюс четирийсет и пет процентно капиталовложение на енергия. Други заслужаваха седемдесет процента време, но едва двайсет процента енергия. За да се залови за нов бизнес, той трябваше, независимо от чисто финансовите съображения, да е готов да му посвети осемдесет процента и от времето, и от енергията си. В противен случай, както сам си бе доказал, колкото и да изглеждаше обещаващо, начинанието бе обречено на провал.
Вилхелмина Уинтроп? Не знаеше дали да се чувства като стар глупак или като млад глупак, но я желаеше сто процента. Вече не помнеше откога не бе преценявал, че нещо заслужава сто процента. Безспорно нищо след първите пет или може би десет милиона. Крачеше из стаята си и проклинаше Дан Дорман, проклинаше Линди Форс, проклинаше урагана — и макар да нямаше понятие какво ще предприеме по-нататък, се чувстваше щастлив както никога от няколко десетилетия насам.
Били седеше пред тоалетната си масичка и разресваше косата си. Бе решила, че ще притежава Елис Айкхорн. Пресметливостта нямаше място във взетото решение — то идваше направо от сърцето и утробата й. Желаеше го и колкото и да бе немислимо, щеше да го има, да го има още сега, преди нещо да е променило благоприятната ситуация, създадена от лошото време. Зениците на очите й бяха присвити в размисъл, устните й, както обикновено без червило, бяха по-алени от обикновено и тя ги прехапа тръпнеща. С много точни, сякаш предопределени движения облече прозрачния си бял халат на голо и смело прекоси — босонога богиня на лова — празния коридор до неговия апартамент.
Читать дальше