Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Не разбирах, ама сега вече започвам. Хиляди благодарности.

— Нали искаше да знаеш!

Елис Айкхорн установи с насмешка, че наистина се е замислил над съвета на Дан Дорман. От време на време, насред заседание или телефонен разговор, една от фразите на доктора се промъкваше в ума му: „последната част от живота ти“. Дан не й беше придал някаква особена тежест, но въпреки това именно тя, повече от всичко останало, отразяваше действителността. Рождените дни никога не вълнуваха Айкхорн и все пак, каза си той, когато човек наближава шейсетте, те безспорно се трупат, независимо дали те вълнуват, или не. По принцип нямаше нищо против да си угажда. Просто не знаеше от какво да започне. Жена му Дорис, починала десет години по-рано, се бе научила да си угажда още щом той започна да трупа пари — ако да гледаш четирийсет чистокръвни персийски котки в приказен лукс, можеше да се нарече угаждане. За Айкхорн това бе и глупаво, и жалко, смешен заместител на децата, които не бяха имали. Но Дорис бе щастлива и заета по цял ден с техните прищевки, болести и понякога раждания, е, които упорито сама се оправяше, като викаше двама ветеринари „само за краен случай“. Елис си даде дума занапред да не пропуска възможност да си угоди. Все едно че щеше да купува нова компания: знаеш ли какво търсиш, неизбежно ще го намериш.

Веднъж посред нощ Били бе събудена от Джесика, която се стовари като вързоп върху леглото и я изтръгна от съня.

— Били, миличка, случи се! Срещнах десетка, най-невероятния мъж на този свят, и ще се женим.

— Кой е той? Как се запознахте? О, стига си плакала, Джеси, спри и ми разкажи всичко!

— Но ти всичко знаеш, Били. Дейвид е, разбира се. Кой друг би могъл да е толкова чудесен?

— Дейвид е евреин, Джеси.

— Естествено, че е евреин, с други не се чукам.

— Но нали ти казваше…

— Бях глупачка. Мислех си, че ще успея да удържа положението в свои ръце. Ха! Но тогава не познавах Дейвид. Толкова съм щастлива, Били, просто не мога да повярвам.

— Ами майчето ти? Ще го понесе ли?

— Ядът й ще е нищо в сравнение с яда на неговата майка. Не съм ли ти споменавала, че бащата на Дейвид е старшият партньор във втората по големина банкерска фирма в Ню Йорк? Добре че невинаги се съобразявах със съвета ти да страня от немските евреи. Майка ми ще го приеме съвсем добре, а баща ми ще бъде най-безсрамно щастливият човек в Роуд Айлънд. Вече съм на двайсет и четири, Били, и татко отдавна го гложди мисълта, че съм се отдала на порока.

— Сигурно е безпричинно подозрителен. Такова добро момиче като теб! — Джесика доволно се изсмя на тези думи за баща си, но на Били изведнъж й хрумна нещо: — А как ще възпиташ децата си? В еврейска или в епископална вяра?

— Точно това не мога да реша. Нали разбираш, тях всички ще ги познават и как тогава ще се оправях в живота? Е, нека сами го измислят — когато станат достатъчно възрастни, сигурно ще има други начини.

— О, Джеси, а аз какво ще правя без теб?

Елис Айкхорн нетърпеливо чакаше Линда Форс. Тази сутрин не се бе явила на работа, а всеки момент трябваше да излетят за Барбадос, където той имаше среща с ръководителите на две от бразилските си дървообработващи компании. По дяволите, минаваше девет часа и вече бе отложил три телефонни разговора.

Били плахо почука на вратата на кабинета му. Откакто се бе върнал, не бе влизала там. Елис Айкхорн диктуваше писмата си направо на госпожа Форс, която след това ги прехвърляше на трите момичета в съседния кабинет.

— Извинете, господин Айкхорн, но госпожа Форс току-що се обади по моя телефон, тъй като вашият бил зает. Каза, че имала грип. Когато се събудила тази сутрин, се почувствала толкова зле, че не могла да се вдигне от леглото. Каза да не се безпокоите, прислужницата й щяла да се погрижи за нея, но ужасно съжалява, че ще ви изостави в такъв момент.

— Господи, веднага ще изпратя Дорман. Линда да не може да стане от леглото! Сигурно има двойна пневмония. Добре, вземете шапката и палтото си, докато аз се обадя на Дорман. Не забравяйте бележника си. Трябва ли да съобщите някому, че заминавате?

— Как, с вас ли?

— Разбира се. Когато пристигнем, ще си купите всичко необходимо. — Високият мургав мъж с късо подстригана бяла коса раздразнено посегна към телефона. — Преди да тръгнете, повикайте едно от другите момичета. Да седне на бюрото на Линда и да отговаря на телефона. Веднага щом пристигнем, ще й се обадя. И побързайте, вече закъсняваме.

— Добре, господин Айкхорн.