Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Линда Форс? Искаш да кажеш, че ще работиш за жена? — възкликна Джесика невярващо. — След всичко, което съм ти разказала за Натали Дженкинс?

— Преди всичко да не забравяме парите. Това е най-доброто предложение. Плащат сто и петдесет долара седмично, с двайсет и пет повече от всички останали. Второ, корпорацията е гигантска, с много възможности за растеж — нагоре, нагоре и после навън! А и шефката ми е особено приближена на най-големия бос. Пряко подчинена е на загадъчния Айкхорн. Впрочем, когато ме прие, тя ми допадна и аз й допаднах. Уверена съм — понякога човек трябва да вярва на инстинкта си.

— Е, после да не кажеш, че не съм те предупредила — отсече Джесика и цялата тъжно клюмна.

Първите няколко седмици, след като Били постъпи на работа, просторният кабинет до канцеларията на госпожа Форс бе празен. Нюйоркското седалище на компанията Айкхорн заемаше три етажа в сградата на „Пан Ам“ и от президентския кабинет, трийсет и девет етажа над земята, можеше да се проследи широката лента на Парк Авеню, проточила се чак до мъглявата далечина на Харлем. Елис Айкхорн обикаляше филиалите на компанията по света. Корпорацията, както Били постепенно научи, обхващаше кръг от взаимно допълващи се области: поземлена собственост, промишленост, дървообработване, застрахователно дело, транспорт, списания, строителство и банки. Всеки ден Линда Форс разговаряше по няколко пъти с него по телефона, често по цял час, и след всеки разговор диктуваше на Били огромно количество писма. Въпреки това из канцелариите се чувстваше някакво лятно затишие, независимо, че стотици чиновници сновяха, погълнати от работата си.

Били бе очарована, когато госпожа Форс я попита не би ли искала да обядват заедно някой ден, когато няма да й се налага да хапне на бюрото си, додето търпеливо чака поредния презокеански телефонен разговор. Началничката й я озадачаваше — закръглена, с прошарена коса, едва прехвърлила петдесетте, поведението и облеклото й бяха лишени от каквито и да било чудатости, но със спокойна самоувереност, проличаваща от пръв поглед. Както Били бе забелязала, госпожа Форс бе властна, но по чудесно ненатрапчив начин. Познаваше огромната сложна дейност на корпорацията Айкхорн като пръстите на ръката си, разговаряше приятелски на „ти“ с президентите на всички дъщерни компании, в отсъствието на Елис Айкхорн думата й тежеше не по-малко от неговата и беше също толкова неоспорима. Тази жена без съмнение бе стигнала върха на йерархията.

— Самата аз съм завършила „Кейти Гибс“ — усмихната на спомените си, призна Линда Форс, след като си поръчаха обяда. — Истински ад, нали?

— Абсолютен ад — въздъхна Били, възхитена, че собствените й теории за преуспяване в бизнеса се потвърждават. — Но си заслужава, не мислите ли?

— Безспорно. Естествено, заслугата не е само тяхна. Не бива да надценяваме училището.

— Разбира се. — И Били в трепетно очакване си пое дъх. Госпожа Форс продължи умислено:

— Като си спомня само, че в колежа така и не успях да науча стенография — истинско престъпление.

— А какво учихте в колежа? — осмели се да попита Били.

— Основи на правото в „Барнард“, с подчертана насоченост към търговското право. Успях междувременно да завърша и летни курсове по мениджмънт — отвърна госпожа Форс, отпивайки от изстудения си чай. — След това изкарах една година в Колумбийския юридически факултет, а после парите свършиха. За щастие през лятото учих и счетоводство, така че успях да си намеря работа, без да губя време. Всъщност именно през тази последна година се записах в „Кейти Гибс“, като един вид допълнителна осигуровка. — И с нетърпение се зае с пилешката салата.

Били я зяпаше изумена. А нея в колежа я скъсаха по алгебра и по геометрия, хич не я биваше и в дългите сметки. Право — счетоводство — мениджмънт!

— О, така звучи малко сложно, но когато човек трябва да си изкарва прехраната — добави госпожа Форс и окуражително погледна Били. — Впрочем преди двайсет и пет години аз започнах точно където си ти сега, като секретарка на господин Айкхорн.

— Но вие сте негов съветник! — възрази Били.

— О, така го наричат… за по-внушително, предполагам. А всъщност съм просто негова секретарка. Разбира се, аз съм суперквалифицирана секретарка, не го отричам. А и работата е чудесна, но в бизнес като този една жена просто не може да се издигне повече. Та, като се замислиш, каква бих могла да стана? Директор на предприятие? Член на управителния съвет? Главен съветник? Нямам необходимата подготовка, а и нямам такива амбиции, откровено казано. Разбира се, ако не бях учила право и счетоводство, и дотук не бих стигнала.