Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Върхът ли? — попита Били. Не беше и подозирала, че евреите са върхът, освен като цигулари и шахматисти. Е, не трябваше да забравя и Алберт Айнщайн, и Исус, но той всъщност не влизаше в сметката. Нали се бе покръстил.

— В чукането, естествено — поясни разсеяно Джесика.

Били се зае да се чука с евреи с ентусиазъм, на който дори Джесика не можеше да съперничи. Евреите са като Париж, казваше си тя. Нов, свободен, чужд свят, още по-вълнуващ, тъй като беше забранен. В този непознат, таен свят тя нямаше задръжки. Някаква си Уинтроп? От Бостън? От историческа гледна точка интересно, но без съществено значение. Дори да бяха завършили Харвард, твърде малко вероятно бе да познават братовчедите на Били, тъй като не биха ги допуснали да членуват, в който и да е клуб, освен в „Непретенциозния пудинг“. За още по-голяма сигурност обаче Били се срещаше с харвардските дипломанти само по веднъж и никога не им позволяваше да я целунат, дори да бяха деветки. А очевидно имаше толкова много деветки. Един голям, прекрасен свят от евреи-деветки, стига да знаеш къде да ги търсиш, а в това Били скоро стана специалистка. Ен-Би-Си, Си-Би-Ес, Ай-Би-Си, Дойл-Дейн-Бърнак, рекламната агенция „Грей“, „Нюзуик“, „Вайкинг Прес“, „Ню Йорк Таймс“, „Дъбълдей“, школите за мениджъри към „Закс“ и „Мейси“ — списъкът бе богат, неизчерпаем.

Били вещо избягваше немските евреи, особено онези, чиито семейства са в Съединените щати от няколко поколения. При тях винаги съществуваше опасността да изникнат майки, родени в епископалната вяра, чиито семейства спокойно биха могли да познават клана Уинтроп. Предупреди и Джесика да се задоволява с руски евреи, по възможност едва второ или трето поколение американци. Така или иначе, с тях бе по-забавно.

Именно благодарение на евреите Били разбра, че притежава неподозирано дълбока чувственост. Постепенно се научи да се потапя в нея и да се оставя да я носи течението. И колкото повече удовлетворяваше апетитите си, толкова повече те нарастваха. Стана алчна, алчна за усещането за абсолютна власт, което изпитваше, кога то чувстваше щръкналата здравина на члена, напиращ под скъпите панталони, и знаеше, че с едно бързо движение може да го освободи, да го улови — гладък, тръпнещ и топъл — в ръката си. Стана алчна за наелектризирания миг, когато бавната търсеща мъжка ръка най-сетне спираше на клитора й и го заварваше вече набъбнал и влажен, предлагащ се на неспирните, изгарящи милувки. Стана алчна за опияняващия миг на очакване, който проточваше едва ли не до болка, докато поредният любовник проникваше в плътта й и тя най-сетне разбираше какво изпитва той, когато е най-дълбоко в нея.

Понякога през часовете в „Кейти Гибс“ така се разпалваше сексуално, че трябваше да се шмугне в тоалетната, да се затвори в някоя от кабинките, да пъхне пръст високо между бедрата си и търкайки трескаво, да постигне бърз, необходим й оргазъм. А това безспорно се отразяваше добре на стенографията й.

Били получи седем предложения за женитба от деветки, в които не бе влюбена и които с неохота трябваше да подмени. Нямаше да е честно да продължи да си играе с тях, след като веднъж са оповестили почтените си намерения. За същия период от време Джесика получи дванайсет предложения, но решиха, че могат да ги смятат за равен брой, тъй като кандидатите на Били бяха над метър и осемдесет, докато дребничката Джесика имаше по-широко поле за действие.

В крайна сметка, както с Джесика решиха, когато наближи краят на пролетта и на едногодишния курс на Били в „Кейти Гибс“, годината бе много добра. Отлична година. Бе пролетта на 1963, президент на Съединените щати бе Джак Кенеди и преди да тръгне да си търси работа, по настояване на леля Корнилия, Били отиде в шапкарския салон на Бъргдор Гудман, за да поръча при Халстън, тогава любимия моделиер на Джаки Кенеди, идеалната кръгла шапчица. „Искам да изглеждам умна, дейна, способна и шик — но не прекалено шик“, обясни му тя.

Годината, прекарана в „Кейти Гибс“ с мъчителната дисциплина и високите изисквания на секретарската школа, съчетани с откритието на безкрайните възможности на собственото й тяло, допълни последните нюанси на превъплъщението, започнало в Париж. Макар да оставаха още пет месеца до двайсет и първия й рожден ден, Били изглеждаше и се държеше като зряла жена. Причина бе може би ръстът или осанката й, — все едно балерина, която изчаква реда си зад кулисите, или може би непреднамерено патрицианският й бостънски акцент — позагладен, но не изцяло заличен от смесицата от академична изисканост, Париж и Ню Йорк, или пък начинът, по който носеше дрехите си, така че незабавно се открояваше в тълпата като фламинго сред ято нюйоркски гълъби. Бе във всяко отношение забележително момиче.