Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Това е съвсем очевидно, Елис. Не се прави на толкова умен с мен. Още преди години ти разбрах номерата. Откога не си се забавлявал както трябва?

— Аз винаги се забавлявам.

— И вероятно затова се чувстваш зле. А какво ще кажеш за малко игра?

— Игра ли? Децата си играят, Дан. Не ставай глупак. Какво се опитваш да намекнеш? Голф? Дивотии! Колекционерство? Дивотии! Табла? Още по-големи дивотии! Да се заловя с политика, да карам собствения си самолет, да се хвана с океански риболов, да отглеждам чистокръвни жребци, да изучавам птиците, да стана почитател на балета? Е, хайде, докторе! Не съм толкова стар, та да не се заловя, с каквото пожелая, но културата и спортът не са от любимите ми занимания.

— А какво ще кажеш за мацките?

— Учудваш ме, Дан.

— Не се съмнявам. Откакто имам честта да бъда твой лекар, само две неща са ти доставяли истинско удоволствие: бизнесът и мацките. Колко време отделяш за мацки напоследък, Елис?

— Достатъчно.

— Колко точно?

— Говориш като сводник. Откакто почина Дорис — два, понякога три пъти седмично, стига да ми паднат. По-малко, ако от мен се изисква някакво усилие. Веднъж седмично, понякога нито веднъж по цяла седмица или две — когато наистина имам работа. Ще ми се да видя колко време щеше да ти остава на теб за мацки, Дан, ако работеше по осемнайсет часа на денонощие.

— С което доказваш колко съм прав, Елис. Крайно време е да се вразумиш. Намери си редовна мацка, която да не ти създава главоболия. Започни да се отнасяш към себе си като към човешко същество. Пари имаш предостатъчно, но не ти остава много време. Излишно е да ти казвам да се поотпуснеш, затова пък ще ти кажа — угаждай си!

— Да си угаждам ли?

— По дяволите, Елис, откъде да зная какво искаш? Може би си намислил да купиш Тадж Махал и да тръгнеш да му лъскаш мрамора. Може би искаш колкото може по-скоро да се простиш с живота. Тогава обиколи десетина пъти света и забрави какво са това хубави цици. Кой знае какво желаеш да правиш с последната част от живота си? Но каквото и да е то, крайно време е да го започнеш.

— Разбрах те, Дан. Ще се позамисля. Тяло на четирийсетгодишен, така ли каза?

— Това е само едно лекарско мнение.

— Та аз за това съм дошъл. Не за приказките ти, психоаналитик такъв! Само след шест години ще имам право на безплатно здравеопазване и тогава ще се отърва от теб. Твърде много дрънкаш. — Двамата тръгнаха към вратата на кабинета, дружески сложили ръце на раменете си. Дан Дорман бе един от малцината на този свят, на които Елис безрезервно вярваше.

Били и Джесика си бяха създали традиция: веднъж седмично вечеряха заедно, каквото и да се случи. Иначе рискуваха седмици наред да не се срещнат поради претоварения светски живот, който водеха.

— Що за човек е Айкхорн, Били?

— Виждам го само за по няколко минути. Трудно е да се прецени, но ми се струва, почти съм уверена, че навремето е бил десетка.

— Бил е?

— Та той е почти на шейсет години, Джеси. Все пак…

— Хммм. Евреин, нали?

— Така смята „Уолстрийт Джърнъл“. Но не и „Форчън“. Според „Джърнъл“ състоянието му възлиза на около двеста милиона долара, а според „Форчън“ е по-скоро някъде около сто и петдесет. Всъщност никой не знае. От двайсет години не е давал интервюта, шест души в отдела за връзки с печата по цял ден не правят нищо друго, освен да следят за него да не се говори, отхвърлят всякакви молби за срещи и други от този род.

— А ти какво мислиш?

— Прилича ми на Робърт Опънхаймър, но от нееврейски произход.

— Аха!

— Или пък на Нелсън Рокфелер, но евреин — само че по-висок.

— Господи!

— Или може би на Лу Васерман, но неевреин.

— Божичко!

— От друга страна…

— Давай нататък! Казвай де!

— Но няма да ми се смееш, Джеси. Доста прилича на Гари Купър, ама евреин.

Джесика я гледаше ококорена. На по-добра компания не можеше да се надява, дори да доживееше до сто години.

— С една дума направо зашеметяващ. За бога, Джеси, съвземи се!

— Кажи ми всичко, което знаеш. Откъде е? Как е започнал? Казвай!

— Поразпитах тук и там. Единственото, което се знае, е, че е започнал от стара фабрика в Небраска с банкрутираща компания. Откъде се е взела тази компания и как той е попаднал в Небраска, е загадка. Вдигнал компанията на крака и купил друга банкрутирала компания. Когато и тя се пооправила, купил трета — този път не съвсем банкрутирала. Накрая се стигнало дотам, че консервената компания купила компанията за бутилиране, която пък купила транспортна компания. Тя от своя страна — застрахователната, а застрахователната — списанията, защото вече притежавала дървообработващата, дето осигурявала хартия за печатниците, които Айкхорн също купил. Или може би е било точно обратното. И това е само началото. Нали разбираш…