Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

И така, една от помощничките на Айлийн забеляза Мелани и реши, че предварителната подготовка може да бъде избегната. Обади се на Спайдър и го помоли да я снима (снимките, които Мелани носеше бяха ужасни). Това беше първата й среща с тази професия и тя бе взела няколко стари фотографии от семейния албум и абитуриентската си снимка.

Мелани прекрачи прага на отворената врата на студиото и го изчака да я забележи.

— Здравейте — промълви тя и отметна назад гъстата си коса. — Идвам от агенцията Форд за пробни снимки.

Спайдър помисли, че ще му спре сърцето. Стоеше и я гледаше — лицата на всички предишни момичета се въртяха като на сменящи се стоп кадри под надписите на филм, но ето че камерата се задържа на звездата и филмът щеше да започне всеки миг. Всъщност бе започнал.

— Знам. Обадиха ми се и те чакам. — Спайдър говореше автоматично, по навик. — Да започваме. Първо няколко снимки на дневна светлина. Съблечи си палтото, застани до прозореца и погледни навън. — Боже, в косата й преливаха поне трийсетина нюанса — от цвят на къри до кленов сироп, а някои от тях дори не знаеше с какво да сравни… — Приближи се до прозореца и се облегни на десния си лакът с профил към мен. Вдигни брадичка, усмихни се, още се усмихни. Обърни се към мен и наведи глава. Добре. Брадичката надолу. Отпусни се… — Спайдър установи, че от какъвто и ъгъл да я снимаше, тя изглеждаше великолепно. Ръката му трепереше от вълнение, дано всичко бе на фокус. — Така. Ела тук и седни на осветения стол. Бавно огледай студиото, без да обръщаш внимание на фотоапарата.

Тя започна да върти глава ту в една, ту в друга посока, а Спайдър я снимаше, зашеметен от силата на обзелите го чувства. Толкова се захласна, че се чувстваше безпомощен да намери логично обяснение на емоциите си. Винаги бе смятал, че женската красота е последното нещо на света, което би го трогнало. Той я възприемаше като даденост и не се интересуваше от нея, а от личността. Сега обаче гледаше момичето и си мислеше, че би прекарал остатъка от живота си в разрешаване на необяснимата загадка на тази изключителна красота. Очите й бяха несравними. Спайдър изпитваше болезнено желание да докосне с пръст извивката на устните й — може би допирът щеше да даде отговор на тяхното обаяние? У мивката й бе леко покварена и същевременно сдържана. Той гледаше тялото й и нещо в него му подсказваше, че никога няма да я притежава. Тя беше толкова близо и въпреки всичко му се изплъзваше по някакъв странен, влудяващ начин.

— Готово — каза той и загаси страничното осветление. — Ела, седни тук. — Потупа мястото до себе си на канапето.

— На колко години си? Обичаш ли родителите си? Те разбират ли те? Случвало ли се е някой да постъпи нечестно с теб? Какво най-много обичаш да ядеш? Кое е първото момче, което си целунала? Обичаше ли го? Много ли мечтаеш?

— Стига, стига! — запротестира тя със силен южняшки акцент в гласа и с онова разтапящо ледове сдържано кокетство на истинските красавици. — В агенцията не ме предупредиха, че си луд. Защо ми задаваш всички тези въпроси?

— Защото… мисля, че съм влюбен в теб. Моля те, не се усмихвай така. О, боже! Думи! Изобщо не те занасям! Искам да ти го кажа, тъй като държа да го знаеш! Не ме гледай така подозрително. Досега не съм го казвал на никоя жена. Всъщност гледай ме както искаш, но се опитай да ме разбереш!

Спайдър взе ръката й и я притисна до гърдите си. Сърцето — му щеше да изскочи — сякаш го бяха гонили цяла миля. Тя усети силното тупкане и вдигна вежди. Ирисите й имаха бляскавия топъл цвят на чаша гъсто, сладко шери, вдигната към светлината, а в погледа й бе стаен някакъв сдържан и все пак горестен въпрос.

— Кажи ми какво мислиш? — промълви Спайдър.

— Не обичам този въпрос — тихо отвърна Мелани.

— И аз не го обичам. За пръв път го задавам. Обещай ми, че скоро няма да се омъжиш. Дай ми шанс.

— Аз обещания не давам — засмя се Мелани. Години наред тя се стараеше да не се обвързва и така си спестяваше доста неприятности. — Пък и как можеш да искаш това от мен! Та ти не ме познаваш. — Тази игра не я увличаше, но й доставяше удоволствие. Откакто бе навършила единайсет години, тя бе изслушала десетки любовни обяснения и те винаги й бяха доставяли удоволствие. Първите й спомени бяха от комплименти за красотата й. Но тя никога не вярваше на тези изявления, на тях все нещо не им достигаше. Не страдаше от скрупули все търсеше доказателства, които да са наистина убедителни. Непрекъснато се опитваше да разбере какво мислят другите за нея. Никога не можеше да си отговори на този въпрос. Най-голямата й мечта бе да застане пред себе си и да се види със собствените си очи, за да разбере как точно я възприемат хората. Обичаше да експериментира с поведението си и да съди за своите качества по чуждите реакции. — Обещания не давам — повтори тя, защото й се стори, че той не я чу и добави: — Не отговарям и на въпроси.