Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Поне веднъж годишно Хариет обичаше да „поощри“ неизвестен фотограф — а така за малко се отърваваше и от някой от своите фотографи. Какъв е смисълът на властта, ако хората не знаят, че не се колебаеш да я използуваш? Помогнеше ли на някой фотограф да се утвърди, той (или тя) й оставаше задължен за цял живот. Дори когато вече не й сътрудничеха, те запазваха нейния стил на работа. Тя смяташе новооткритите фотографи за своя находка, за своя собственост — все едно бяха предмети в колекциите й. Като главен редактор по рекламата на „Мода и Интериор“ тя заобикаляше врага си, художествения директор, и разговаряше насаме с кандидат-фотографите (никога с посредниците им) в Дебрите на Калкута — така наричаха кабинета й.

Хариет видя рекламата на балсама за нокти и веднага се заинтересува кой е фотографът.

— Не ми се вярва да е Ханк Леви — каза тя на секретарката си. — От края на шейсетте години не е правил такива хубави снимки. Обади се и на други агенции, намери момичето, което е позирало и ме свържи с него.

След два дни Хариет определи среща на Спайдър. Той донесе черната си, надиплена като акордеон папка, стегната с дебел черен ширит. В нея бяха най-хубавите му фотоси. Някои бяха правени при Леви, но повечето бяха снимани за удоволствие през уикендите. Заради слабостта си да запечатва на фотолента жени, които са в миг на интимно самовглъбение и не позират, защото не чакат да ги снимат, той винаги носеше със себе си заредения „Никон F 2“. С тези снимки възхваляваше жената и най-женственото у нея — улавяше я, когато пържи яйца, когато мечтае над чаша вино, когато уморено се съблича или прозява сънено, когато си мие зъбите…

Хариет прегледа снимките, без да изрази учудването си от това, че на някои от тях видя най-известните модели само по домашна хавлия или загърнати с пешкир.

— Хм, интересно, интересно, — заключи тя. — Кажете ми господин Елиът, кого предпочитате Ейвдън или Пен?

— Дега, но не и картините му с балерини — усмихна се Спайдър.

— Аха. Е, все пак по-добре Дега, отколкото Реноар. Все в розово и червено. Чувам, че сте били наистина расов мъж — това слух ли е или факт — Хариет обичаше да смущава събеседника си.

— Факт — отвърна Спайдър, дружелюбно усмихнат. Хариет приличаше на учителката му по математика в шести клас.

— Тогава защо не сте работили за „Плейбой“ или за „Пентхаус“? — не се предаваше Хариет.

— Снимките на момичета, които прекарват гердан от фалшиви перли между краката си, мъдрят се по жартиери или се самозадоволяват пред огледалото са някак тъжни. Не си падам по мастурбирането — учтиво отговори Спайдър. — А когато момичетата са две, снимките излизат толкова сладникави и претенциозни, че нямат нищо общо със секса. Потискат ме… в тях като че ли няма нищо…

— Може би. — Тя запали цигара. Пушеше, сякаш беше сама. От време навреме поглеждаше към снимките, които бе разхвърляла по бюрото. Изведнъж каза: — Можеш ли да ни направиш няколко страници с реклами на бельо за априлския брой? Най-късно до другата седмица.

— Госпожице Топингам, бих дал мило и драго, за да работя при вас, но аз работя при Ханк Леви…

— Остави го Леви — и без това нямаш намерение да работиш при него цял живот, нали? Отвори си студио. Отначало малко. Ще ти давам достатъчно работа, за да издържиш до априлския брой. Ако се справиш с рекламите, няма да имаш проблем.

Хариет удостои Спайдър с възможно най-окуражителния си поглед. Тя едва ли не живееше за мигове като този, мигове, в които влагаше властта си и проявяваше способността си да промени посвоему живота на хората. Тя гореше и кипеше. Всъщност рекламите на бельо бяха вече възложени на Джоко от художествения директор. Но Джоко се беше отпуснал напоследък, липсваше му въображение и хъс. Ритник в задника, ето какво заслужаваше художественият директор. А колкото до снимките на Спайдър Елиът, тя за първи път виждаше толкова секси снимки. От момичетата се искаше да изглеждат удивително красиви в рекламите за козметика, а при него те бяха не само съблазнителни, но и по-достижими, по-истински.

Хариет си спомни, че „Мода и интериор“ имат проблеми с рекламите на бельо. Правеха ги толкова изискани, че вместо положителен, ефектът от тях беше обезкуражаващ. Шефовете на известните в този бранш фирми им се обаждаха, за да ги уведомят, че въпреки чудесните реклами, броят на клиентите намалява, тъй като манекенките във фирмените магазини на Седмо Авеню изглеждат съвсем не така добре, както момичетата на рекламите. Клиентките в магазините очакваха да изглеждат като тях, но когато пробваха бельото, забелязваха разликата и бяха склонни да винят не собственото си несъвършенство, а сутиена. С други думи рекламите не изписваха вежди, а бодяха очи. Недоволството от рекламите означаваше, че нещо не беше наред. А когато нещо не е наред, Хариет Топингам се впускаше в акция. Този път имаше чувството, че Спайдър Елиът ще й свърши добра работа.