Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Ханк беше двойно обременен — от бисексуалността и от произхода си — беше евреин. Освен това имаше чувството, че е подведен и изигран — мамка му на оня ден, в който пробваше някаква дреха на една кукличка заедно с привлекателния си русичък колега и още повече мамка му, когато след има-няма четирийсет и осем часа разбра, че кукличката е бременна от него и отгоре на всичко е добро момиче еврейче с роднини в Бруклин — а някои дори от рода на майка му.

И така, Ханк се ожени и стана баща, преди да се е убедил дали не е по-приятно да си само педераст — не че спря да търси отговора и след като се ожени.

Всъщност бракът му изобщо не можеше да се нарече несполучлив. Чики бе по-умна, по-амбициозна и доста по-активна от него. Ходеше със самурените шапки на Ана Каренина още когато никой не ги носеше. Първа се появи без грим и едва ли не тя наложи този стил. Първа облече и костюм с панталон, и мини пола, и миди пола… Поне пет пъти в годината участваше в издаването на „Уиминс Уеър“. Тя помагаше на Ханк като организираше приятни и интересни вечери със специално подбрани гости. Винаги канеше няколко скандално известни личности и така създаваше впечатление, че се движат само в най-отбраните кръгове. Работата в студиото на Леви вреше и кипеше — най-новите мелодии звучаха от сутрин до мрак по най-новия модел уредба, а голямата маса бе винаги отрупана с френски сирена, италиански и немски наденички, специален черен хляб от „Блумингдейлс“ и еврейски туршийки с копър. С други думи, всичко бе добре премислено и организирано и Спайдър научи наистина много през годината, в която работи като помощник на Леви.

Девет десети от времето на помощник-фотографа минава в подаване на току-що заредения фотоапарат, сваляне на хартиения фон, проверяване на светлината, нагласяване на триножници, светлочувствителни проби, местене на стълби. Една десета от времето му е посветена на сменянето на касетите с музика. Ханк Леви обаче беше мързелив и доста зает с клиенти и търговци и оставяше повечето работа на Спайдър. Спайдър най-после вършеше всичко онова, за което си бе мечтал — нагласяше позите на моделите, преценяваше ъгъла на снимане и начина на осветяване, фокусираше и щрак — снимаше. Гледката беше по-интересна дори и от подобна сцена във филм, защото Спайдър беше истински гений в ласкаенето и предразполагането на момичетата. Ала Ханк не беше нито толкова наивен, нито толкова зает, та да му възлага снимки за по-известните списания. Трябваше ли да се прескочи до Върджин Айлъндс за рекламите на последния модел монокини — три момичета и стийл банд на брега — отиваше Ханк и никой друг. Не че често му се случваше. Преди време Ханк беше почти звезда в света на модата, но сега снимаше най-вече плетива „Кимбърли“ на ферибота за Стетън Айлънд или облекла „Уайт Стаг“ в Уест Сайд Тенис Клъб. И все пак рекламите бяха за „Вог“, а те слагаха името на фотографа под снимките. Хонорарите бяха мизерни, но той го правеше за престиж. Ханк възлагаше на Спайдър само малките реклами за часовници, обувки и депилатоари — и то само когато бяха по поръчка на не толкова известни клиенти, които не изпращаха свои представители по време на снимките. Спайдър вършеше само черната работа, но и това го удовлетворяваше.

Рекламата, която правеше, бе за балсам за нокти по поръчка на някаква обувна компания. Моделът трябваше да въплъщава романтичния Юг. Беше съвсем млада, неопитна и скована в кринолина и пристегнатото с шнурчета елече. Спайдър погледна смутеното момиче с откровено възхищение.

— Идеална си! И-де-ал-на! Най-после намерихме точно това, което ни трябва. Хайде сега, бебче, ти си една малка сладурана, която подлудява момчетата във Вирджиния. Колко жалко, че си се родила толкова късно — та ти си идеалната Скарлет O’Xapa! Боже мой, колко си привлекателна… надясно, мила… басирам се, че всеки мъж с удоволствие би проверил какво има под този кринолин… Хайде, бебче, погледни замечтано, та за теб се избиват мъже! Чудесно! Чудесно! Наведи се малко наляво, не, това е дясно, пухче! Колко е хубаво, когато работя с нов и талантлив модел! О, страхотна си, като че ли времето се е върнало назад… Наричай ме Ашли или Рет, както искаш. Хубавица като теб може да има, когото си поиска. Хайде Скарлет, сладичка Скарлет, отпусни се в градинската люлка… Браво на теб!

Всъщност момичето беше от Ню Джързи, но се смееше на думите му и им вярваше — и как нямаше да им вярва, като забеляза издутия му панталон. Значи наистина беше страхотна. Тази мисъл я правеше неотразима и имаше много по-голям ефект от думите му.