Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Сексуалните импровизации на пода във фотолабораторията на Сакоуич бяха вече минало. Спайдър установи, че най обича да прави любов в легло, в леглата на момичетата, сред ухаещите им спални. Той напредваше професионално, но му липсваше уюта на техните апартаменти — обичаше да вдъхва мириса им и да се наслаждава на приятната обстановка. Истинско удоволствие му доставяше уханието на талка и лака за коса. Обичаше неподредените момичета, които забравяха бельото си на пода, мокрите пешкири на ръба на ваната, обувките сред хола и старите си любими хавлии, където свърнат. Беше му приятно, когато кошчетата са препълнени с хартиени салфетки, а по поличките в банята се въргалят стари червила и четчици за грим. Спомняше си с умиление за сестрите си — те бяха такива очарователни глезли! Как се възхищаваше на ненаситните им желания, било то да разменят новите си дрехи или да изядат по цяла купа с шоколадов сладолед! Спайдър смяташе, че ненаситността е най-типичната женска черта.

Единственото място, което никога не използуваше за секс, бе собственото му жилище. Ако беше влюбен, той би поканил момичето, но Спайдър никога не се влюбваше. Чувствителното му сърце знаеше що е сладко и що е горчиво и принадлежеше единствено на него и на никой друг. Той бе интелигентен и чувствителен мъж и съзнаваше, че обича жените като цяло — като пол. Достъпността му вероятно се дължеше на невъзможността да открие истинската между всички тях. Надяваше се, че един ден ще се влюби, но този ден беше още далеч. Междувременно се забавляваше с момичетата и си почиваше у приятелката си Валънтайн, чийто уютен, ексцентричен „парижки“ таван бе неговото убежище. Там се отбиваше, когато се чувстваше превъзходно или, както често се случваше, когато бе уморен или унил. Рецептата на Валънтайн — вкусна храна, плюс съпричастие, плюс приятелски разговор му помагаше безотказно.

Една вечер, седем месеца след като се бяха запознали, изпили много бутилки и изяли много вкусни яхнии, Спайдър се втурна в стаята й, без да почука.

— Къде си, Вал? — извика той и се закова стъписан. Валънтайн седеше, потънала в един от огромните фотьойли, държеше пред носа си запалена цигара „Голоаз“ и вдишваше пушека с притворени очи.

— Така значи! — възкликна Спайдър. — А аз се чудя защо в стаята ти мирише на френски цигари. Палиш ги заради миризмата! Ах ти, ах ти!

Той я прегърна, а тя примигна сепнато, смутена от неочакваното му нахлуване.

— О, те не миришат като Париж, тук нищо не мирише като Париж, но все пак ми напомнят… А ти защо нахълтваш, без да чукаш?

— Защото съм много радостен! И ти нося нещо, което има вкуса на Париж: „Боленже Брю“! — И той извади бутилката шампанско зад гърба си.

— Но това е страшно скъпо! Нещо хубаво ли се е случило?

— И още как! От другата седмица съм помощник на Ханк Леви! А той е на няколко светлинни години пред предишните ми шефове. Сакоуич, Милър и Браун не могат да се сравняват с Леви! Ако знаеш каква лудница е в студиото му — правят най-вече търговски реклами. Когато снимаше за вестниците и списанията беше по-известен, но и в тази сфера е сред първите — е, не е върхът, но за мен това е голяма крачка напред! Чух, че Джо Верена, помощникът му, се връща в Рим тази сутрин — заради някаква женска история, и щом се освободих, веднага отидох да говоря с Леви. Добре, че днес беше малко по-спокоен ден… И така — започвам другата седмица!

Преливащ от вълнение, Спайдър се тръшна в краката й.

— О, Елиът, толкова се радвам! Страхотна новина! Ще видиш как ще ти потръгне, а ти знаеш, че мен предчувствията не ме лъжат!

Валънтайн беше доста практична, ала вярваше на предчувствията си. Спайдър често й подхвърляше на шега, че това се дължи на келтската й кръв, която се опитва да удави френския реализъм. Тя го погледна и си каза, че има късмет, задето не е неин тип: Спайдър бе истински душегубец, развратен женкар и всяка увлякла се по него жена бе обречена на страдания. Той бе чудесен приятел, но отношенията им спираха до там. Валънтайн бе достатъчно разумна, и ни би допуснала по-близко до себе си развратник като него. Слава богу, тя беше французойка и знаеше как да се пази от този тип мъже.

— Елиът, виждаш ми се гладен. Аз пък съм сготвила цяла тенджера blanquette de veau, а то върви чудесно с шампанско.

Ханк Леви беше приятен тип. Излъчваше бруклински чар — един застаряващ Хък Фин, или високо, кльощаво подобие на Норман Мейлър с повече лунички и по-малко бръчки и с леко олисяваща отпред глава вместо благородно чело. Обличаше се като холивудски режисьор — джинси, спортна, нарочно разкопчана почти до кръста риза и дебела златна верижка. Любимата му дреха беше плетена кашмирена жилетка а ла професор Хенри Хигинс. Имаше десетина такива, купени от лондонския „Хародс“ за по петдесет и пет лири едната. Връзваше ги на кръста или ги мяташе на раменете си с пуснати ръкави — досущ Баланчин. Ако знаеше с какви небрежно прелъстителни ризи и пуловери от колекциите на баща си ходи Спайдър зимно време, Ханк сигурно нямаше да го вземе на работа — не обичаше конкуренцията в студиото, от нея страдаше самочувствието му.