Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Тя се опитваше да прояви някакъв интерес, но не успяваше. Докато я наблюдаваше, Лилиан изведнъж си даде сметка колко е млада всъщност. Едно дете, кажи-речи още ученичка, само година по-голямо от Соланж. Пигмалионският й ентусиазъм бе обезсърчен от самоуверените наемателки, които не одобряваха нейните тактични съвети, но все още беше жив. Изведнъж я обзе прилив на позабравена добронамереност и загриженост.

— Били, тази сива вълнена пола ти стои чудесно. Каква кройка! Прави те невероятно слаба. Завърти се, огледай се и сама ще се убедиш. Разположението на плисетата скрива поне десет килограма. А тъмночервеният пуловер така подхожда на лицето ти — цялото грейна…

Били плахо се завъртя. Така се боеше от унизителната среща с образа си! Та нали умишлено я бе избягвала години наред, потайно хвърляйки поглед към отражението си само в най-отдалечените витрини. Ала сега беше ясно, че мадам няма да се успокои, докато не се увери, че полата и пуловерите наистина й харесват. Графинята бе придирчива, не като лелите й. Били за пръв път я чуваше да говори така разпалено, сякаш не избираха дрехи, а решаваха държавни дела.

Момичето хвърли бърз поглед към трикрилото огледало и отново се завъртя. После отново, доста смутена, върна очи към образа си. Огледа се отпред, отдясно, отляво и нагласи огледалата, за да се види и отзад. Очите й плувнаха в сълзи и невероятното отражение се замъгли. Тя изглеждаше добре! Съвсем добре! Никога по-рано не си го беше казвала. Били протегна ръце и за пръв път прегърна графинята, разтапяйки завинаги официалностите помежду им.

— Vive la France! — промълви тя през смях и сълзи. За свое учудване Лилиан също плачеше.

Ако се дължи на новородена любов и надежда, появата на една мания може да е хубаво събитие. Били не се харесваше и обичаше открай време, от години вече бе напълно обезверена. Париж бе последният й опит да възроди надеждите си и когато се зърна в огледалото на магазина на авеню „Виктор Юго“, тя за пръв път изпита симпатия към себе си.

Сякаш цял живот спотайвала качествата на баща си, тя изведнъж започнала ги проявява: пълна всеотдайност към поставената цел, строга самодисциплина, решителност да постигне успех и то на всяка цена, непоколебимост в постоянния стремеж към съвършенство. Тези натрапчиво-маниакални качества са необходими както за сериозните изследователи в областта на медицината, така и за всяко момиче, което е решило да отслабне.

Въпреки интелигентността си, Били винаги избягваше самовглъбеността. Тя ядеше, за да не мисли за себе си и за това, че хората не я обичат. Но сега постепенно и все по-уверено започваше да харесва себе си и скоро се харесваше до такава степен, че гладът вече не я дразнеше, а дори й бе необходим. Само след няколко седмици тя започна да изпитва истински ужас, щом усетеше, че се е наяла добре — това чувство не я напусна цял живот.

Веднага след като се върнаха от първия пазар на дрехи, Лилиан извика дъщерите си, за да огледат Били, сякаш тя бе огромен и неочакван коледен подарък. Доволна от предугадките си, Даниел заскача радостно около нея. Дори свръхсдържаната и язвителна Соланж не можеше да не признае, че е по-приятно, когато наемателката им е деветдесет, а не над сто килограма. Лилиан извади кантарчето от килера и го сложи в банята. Започнаха да проверяват теглото си всяка седмица. Били стъпваше, загърната в хавлия, която бяха преценили, че тежи около килограм. Тя поддържаше нормална диета и отслабваше с около три килограма на седмица. За награда всяка неделя получаваше допълнително парче печено пиле без кожа. Отслабваше все повече и повече, стигна седемдесет и пет килограма и накрая стабилизира теглото си на шейсет и пет при височина един и седемдесет и осем.

Тлъстините се стопиха и Били можеше да опипа костите си. Бяха тънки като на майка й и нейния род и дълги, което беше наследила от баща си. „Тънки, дълги кости, тънки дълги кости“, повтаряше си Били като мантра, „тънки, дълги кости“… Забеляза също, че има добре оформени мускули на краката — дължеше го на задължителната игра на хокей на трева и колоезденето по стръмните хълмове около „Емъри“.

Били се записа в следобеден курс по танци в близката школа и го посещаваше най-редовно. Мислеше само за фигурата си. Вървеше пеша или на отиване, или на връщане от школата. Случеше ли се да пропусне, на другия ден извървяваше разстоянието и в двете посоки. Вече не докосваше трета larline на закуска. Пиеше кафе без захар. Разресваше косата си по двеста пъти на ден. Уморена или не, всяка вечер переше новото бельо, което си беше купила. В тайно тефтерче си записваше какво яде и пресмяташе грамажа и калориите. Посвети се на тялото си с религиозна фанатичност. Наложеше ли се, би носила с радост дори власеница.