Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Една вечер през петата седмица от престоя на Били, Даниел и Соланж за пръв път си размениха реплики за нея. Двете сестри бяха станали толкова безразлични към наемателките, че почти никога не разговаряха за тях.

— Колко интересно — подхвана Даниел с тънкия си, ясен глас — досега винаги сме имали слаби момичета, които ни изпиваха всичкото вино, напълняваха и всяка вечер ходеха с приятелите си по ресторанти. За пръв път имаме дебелана.

— Дано да е и за последен.

— Ама че си! Може да не зависи от нея, ако й е нарушена обмяната… — каза по-благоразположената Даниел.

— А може да зависи и от лакомията на американците, та те ядат всичко, което е пред тях!

— Има някаква надежда да отслабне.

— Трудна задача. Не си ли забелязала, че на закуска налапва по три tartines — да можеше, щеше да изяжда и по четири. Освен това краде от захарта. Снощи, когато връщах в кухнята подноса за кафе, забелязах, че захарницата е почти празна. А мама никога не си слага захар в кафето.

— Да, но не виждаш ли, че полите й се въртят. И блузите й станаха широки.

— Те никога не са й били по мярка.

— Злоба такава! Казвам ти, че е отслабнала. Вгледай се и ще забележиш.

— О, не, благодаря. Хайде, хващай учебниците, чуваш ли? Пречиш ми да чета Расин.

По време на окупацията и тежките следвоенни години Лилиан бе придобила навика да се изолира от всичко, което я разстройваше. След първата среща тя не се бе заглеждала в Били, но у нея остана като запечатан образът на една огромна гротеска: буйни и тъмни несресани коси, разпилени около подпухналото лице, питащи очи, ужасни дрехи, учудващо елегантни обувки и скъп часовник. Лилиан изпълни задължението си и показа на Били забележителностите на Париж, но го направи съвсем формално, без да следи реакциите й. Нямаше никакво намерение да превръща в навик тези обиколки. Предишните й наемателки се ориентираха бързо и тя с нетърпение очакваше деня, в който се впускаха да разучават Париж и преставаха да се връщат за обяд и вечеря. Но този бостънски хипопотам не се отлепяше от къщи. Всяка сутрин изчакваше Лилиан да прочете „Льо Фигаро“ за да го прегледа, следобед четеше Колет, мотаеше се в дневната преди всеки обяд и вечеря, веднъж не пропусна следобедния чай, от време на време се разхождаше в парка, но никога не се отдалечи дотолкова, че да пропусне часа за обяд или вечеря.

Даниел смяташе, че Били е отслабнала. Лилиан реши най-после да огледа Били. И повярва на очите си. Французойките винаги вярват на очите си, без значение дали оглеждат някое пиле или последната колекция на Ив Сен Лоран. Лилиан видя едно дебело момиче, прекалено високо и прекадено пълно, но видът му не бе чак тъй безнадежден като на онова, което й прати лейди Моли.

Французойките ценят шанса повече от съвършенството. Преследването на шанса да уредиш нещо, каквото и да е то, е типична галска слабост.

Arranger и s’arranger са глаголите, които означават успешно разрешаване на сложен правен проблем или пък на трудна любовна връзка. Те се използват и когато става дума за правителствени промени, и за избор на копче. „Са va s’arranger“, „Je vais m’arranger“, „L’affaire est arrangée“, „On s’árrangеra“ — това са ключови френски изрази, означаващи спазено обещание, дадена дума, изпълнено задължение. В това отношение като че само японците надминават французите. И най-сложните проблеми могат да се уредят — нужно е само повече старание.

Лилиан реши, че и случаят Били Уинтроп може да се уреди. Тя бе толкова дебела, че трудно можеше да се прецени, и все пак като че ли бе намалила теглото си с десетина килограма. И то за пет седмици. Това означаваше, че след два-три месеца би имала съвсем приличен вид. А ако изглеждаше прилично, все нещо можеше да се направи за нея. Трябваше да й изберат дрехи. Били не биваше да носи повече тази нескопосано придържана с безопасна кафява памучна пола. А и блузата й! Истински ужас! Типична бостончанка.

— Много шик комбинация, нали? — обърна се Лилиан към Били.

Двете бяха в магазина на авеню „Виктор Юго“, в който елегантните жени от Шестнайсети квартал избират на прилични цени готовите си тоалети. Били бе смутена. Какво точно означаваше шик? Всеки случай тя никога не бе свързвала и не можеше да свърже тази дума с дрехите си. Практични и удобни — да, но шик? Как можеше да прецени дали са шик, или не?

— Да, мадам, много шик — отвърна тя, догаждайки се по изражението на Лилиан, че решението с взето.

Откакто се помнеше, Били избягваше да се поглежда в огледалата на пробните. Стоеше кротко и неподвижно, с разсеяно зареян поглед, докато лелите й и продавачките подбираха роклите. Били нямаше никакво мнение, пък и от него явно нямаше нужда.