Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Шивачката на Лилиан няколко пъти стеснява новата й сива пола. Пуловерите й започнаха да висят, но тя бе решила да си купи нови чак когато приключеше с диетата. Били изхвърли всичките си стари дрехи, освен тъмнокафявото зимно палто от нутрия, подарък от леля Корнилия за осемнайсетия й рожден ден. Прескочи с графинята до „Ермес“ и си купи широк колан за палтото и тънък за пуловерите. Купи си и първия шал „Ермес“. Според Лилиан всяка французойка, облечена с елегантна пола, хубав пуловер и, разбира се, шал „Ермес“, може да се сравнява по изисканост с английската или белгийската кралица. Неофициалното облекло на тези благородни дами е точно такова.

Били имаше своя тайна. Тя започваше да разбира почти всичко, което се говореше на масата. Ала мълчеше, защото не можеше да става никакво сравнение между разбиране и взимане на участие в разговора: опасни бяха неговите води и Били се боеше да се гмурне в тях. С всеки изминат ден разбираше все повече и повече. Това я изпълваше с трепетно вълнение и едва потискана паника. В паметта й започнаха да изникват всички заучавани и държани на изпити граматични правила и думи. Дори глаголните окончания се заковаха съвсем естествено на местата си. Проблемите изчезнаха като с магическа пръчка. За Били френският бе скрито богатство, вълшебно имане, което отваряше всякакви порти. Но тя все още не беше готова за своя дебют.

Даниел първа забеляза промяната.

— Мамо?

— Да, мила?

— Мисля, че Били има усет към езика.

— Наистина ли?

— Убедена съм. Онзи ден останахме сами и похвалих фигурата й. Поговорихме си. Тя има усет към езика. Нищо че не е наред с граматиката и думите, да не говорим за подчинителното наклонение.

Лилиан бе обзета от възторжена радост. Усетът означаваше сигурен успех. Някои хора живееха по двайсет години във Франция и говореха съвършено правилен френски, но никой не ги приемаше за французи, защото нямаха усет. Французите, за разлика от американците, не намират нищо чаровно в приятния акцент, с който чужденците говорят на любимия им език. Правят изключение само за англичаните от благородно потекло, само техният акцент се смята за естествен, простим, дори приятен. Ако Били наистина проявяваше усет — а Даниел не можеше да греши в преценката си — това се дължеше на факта, че Лилиан бе настоявала да говорят само на френски. Дъщерите й говореха съвършено правилен, изискан английски, защото прекарваха летата у приятелски английски семейства. Вторият език е основата на доброто образование. Освен това Били не беше и помисляла да говори с тях на родния си език. Какъв смисъл би имал престоят й тогава? В крайна сметка нещата се нареждаха от само себе си.

Към края на декември граф Едуар дьо ла Кот дьо Грас изпрати на леля си, графинята, четири големи заека — трофей от полята край ловната му хижа на петдесетина километра от Париж. В богатите години преди войната Луиз бе известна с кулинарното си майсторство при приготвянето на различни традиционни ястия. След като обиколи магазините, тя успя да набави всички необходими съставки за класическо заешко рагу, както и за специалитета си — ябълкова торта с белтъчена глазура. Графинята покани високопоставените си леля и чичо — маркиз и маркиза дю Тур ла Форе и още една мила двойка на средна възраст — барон и баронеса — дю Новамбр — на една от редките и немноголюдни вечери, които даваше, благодарение на дивеча, изпращан от приятелите й ловци.

Лилиан дьо Вердюлак обичаше приятелите си и ги канеше, защото й бе приятно, но в случая искаше да се похвали и с онова, което бе постигнала с Били и което смяташе за собствена заслуга. Е, момичето все още не беше шик — ако това зависеше от един шал „Ермес“, тогава целият свят щеше да е шик. Но според графинята у Били се забелязваше нещо много по-важно — тя имаше качества. Кожата й беше идеална, а зъбите благодарение на настояванията на леля Корнилия да посещава редовно зъболекар — съвършени. Дългата й черна коса, вързана на конска опашка, бе гъста и лъскава, а полата и пуловерът й достатъчно елегантни. Били бе сдържана в маниерите си, а стойката й — резултат от танцовата школа — бе чудесна. Тя наистина бе une jeune fille américainе de trés bonne famille. Графинята познаваше приятелите си. Техните високи аристократични стандарти трудно се подвеждаха по имитации — пък били те и най-съвършените. Графинята не би ги поканила на интимна вечеря с момичето от Тексас или онова от Ню Йорк, но тази млада бостончанка беше нещо друго. Тя отговаряше на изискванията. Мълчаливостта й можеше да мине за сдържаност, а най-важното от всичко бе, че тя вече не беше предишната дебела Били — в едно изискано общество пълнотата е допустима само за най-възрастните и за членовете на кралското семейство.