Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

У Били започнаха да се забелязват и признаци на красота, но графинята реши, че все още с твърде рано да го твърди със сигурност — може би подведеното от слабостта й към Били въображение я лъжеше.

Маркиз дьо Тур ла Форе се възхищаваше на племенницата си, която запазваше дух въпреки незавидното си финансово положение. Той пристигна с три бутилки шампанско и без да обръща внимание на протестите на Били, че никога не е пила вино, галантно настоя и тя да изпие по чаша от всяка бутилка. Разтегнаха масата, за да могат всички гости да се поберат, а докато Даниел и Соланж поднасяха ябълковата торта, барон Маларме дьо Новамбр заговори стеснителната млада наемателка, като я попита дали според нея е истина, че открай време бостънският род Лоуъл разговаря само с рода Кабот, а пък Кабот разговарят единствено с бога.

Дори зададен на шега, за фамилията Уинтроп този въпрос не е обикновен. Вместо да се усмихне утвърдително, отрицателно или по някой от другите начини, с които успяваше да отговори, без да продума, Били се впусна в подробни описания на достойнствата на фамилиите Гарднър, Пъркинс, Салтънстол, Халоуел, Хънънуел, Майнот, Уелд и Уинтроп в сравнение с Лоуъл и Кабот. Спря се на родословното дърво Уолкот, Бърд, Лайма и Кодман и чак тогава завърши с разпаления си, шампанизиран генеалогичен обзор, тъй като вниманието й бе привлечено от смаяното изражение на мадам — може би говореше твърде много… или твърде високо… не! — тя говореше на френски!

Бариерата бе вдигната завинаги. Пречките бяха преодолени. Били сякаш изведнъж прогледна, колебанията й се изпариха, притесненията изчезнаха.

От мига, в който заговори френски, тя се преобрази. Струваше й се невероятно, че някога е била особнячката на класа, бедна роднина и последната сред братовчедите си; че е била дебела, самотна и необичана. В главата й нахлуха всички зазубрени допреди година и тутакси забравени уроци — колко отчайващо елементарни й се сториха те в сравнение с реалните и логически измерения, които постепенно бяха придобили. Били не спираше да говори. С кондукторите, с Луиз, с Даниел и Соланж, с децата в парка, с момичетата в школата за танци, с продавачите на билети в метрото и най-вече с Лилиан.

С всеки изминат ден френският й оживяваше така, както оживяваше и се ободряваше тялото й на уроците по танци. Тя жадно поглъщаше всичко френско — до най-дребните детайли. Към позната херцогиня можеш да се обръщаш с мадам, но към портиерката винаги трябва да се обръщаш и с име — мадам Блан; живееш ли във Франция, трябва да се научиш да палиш камина — собствениците са длъжни да отопляват апартаментите само ако тръбите са пред замръзване; на неомъжено момиче не се целува ръка, но ако ти се случи, не бива да показваш, че това е нещо нередно; на вечеря бюфет домакините поднасят първо на мъжете, а после сервират на себе си (поне така бе прието у мадам). Учудващо например бе, че мадам се смяташе за съвестна католичка, а посещаваше само великденската служба. Никога не биваше да се изпраща аранжиран букет — това се смяташе за обидно и едва ли не означаваше, че получателят не умее сам да подреди цветята. Още по-обидно бе да изпратиш писмо, напечатано на машина.

Според графинята Били прояви типична бостънска практичност в избора на новите си дрехи. Няколко пуловера, поли и копринени блузи, вталено вълнено палто и семпла черна рокля, която носеше с красивите перли, подарък от леля Корнилия по случай дипломирането. Съветвана от Лилиан, Били избираше дрехите си от магазина на авеню „Виктор Юго“. Лилиан я въведе и напъти в малкия женски свят, в който всички разбират огромната разлика между елегантно и неелегантно. Били проникна в тайните и вълшебствата на изискано скроените и качествени дрехи. С Лилиан посещаваха ревютата на Диор. Сюзан Люлен, кльощавата директорка с дрезгав глас, бе приятелка на Лилиан и им запазваше най-хубавите места на втория ред само пет седмици след първото представяне на колекцията — през това време сериозните клиенти бяха вече дали поръчките си, та оставаха повече свободни места и за зрители. Посещаваха и други ревюта — на Сен Лоран, Ланвен, Нина Ричи, Балмен, Живанши и Шанел. Там местата не бяха толкова напред, понякога дори едва виждаха — бедните графини не представляват интерес за известните модни къщи. Но във вещия, шепнешком изречен прецизен коментар ни Лилиан нищо не подсказваше, че двете с Били са само зрителки.

— Този модел не е за теб, твърде префърцунен е за млади момичета под трийсет години; тази рокля е прекалено фрапантна, другата пролет ще е демоде; тази например може да се носи поне три години; костюмът е от много дебел туид, ще провисне; палтото не стои добре, такъв цвят никого не би освежил; виж, тази рокля е разкошна. Ето нея бих избрала.