Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Моля те, пиши ми веднага, за да знам какво е положението.

Корнилия не се беше разстройвала така, откакто дъщеря й отказа да отиде на Коледния котильон и да стане член на „Винсънт Клъб“. Понесе по-стоически и провала на племенника си в Харвард. По-лесно преживя дори любовта на сина си Хенри с онази еврейка от Радклиф, нищо че и двамата й прадядовци се бяха сражавали в Гражданската война. Чак сега осъзна колко много държи на Хъни!

Три седмици преди Лилиан да получи подробния отговор на Лейди Моли, Едуар реши да задълбочи връзката си с прекрасната американска девица. Ако беше французойка, той щеше да почака, докато се оженят, но тя бе американка, не беше католичка, значи можеше да поизбърза. Първата среща на Били със секса мина скучновато и болезнено. Тя се състоя в почти празната стая на Едуар в заобиколената с пусти конюшни и буренясала градина запустяла ловна хижа. Били запомни за цял живот прашното, раирано в тъмносиньо и червено платно на тавана, което наподобяваше войнишка палатка от времето на Наполеон, тежките, неполирани мебели в стил ампир и болката — силната и неочаквана болка. Винаги си бе представяла възбудения пенис в хоризонтално положение и каква беше изненадата й, когато забеляза, че сочи нагоре! Едуар я увери, че следващия път ще й бъде по-приятно и че надали се дължало на девствеността й, но тя била най-тясното момиче, което някога е имал. Кой знае защо, това предизвика у нея голяма гордост.

Прекараха три уикенда подред в ловната хижа и Били започна да се чувства ако не по-приятно, то поне по-свободно. Всъщност тя нямаше никаква база за сравнение и не можеше да прецени дали изпитва удоволствие от секса — така както навремето не можеше да прецени и се чудеше кое е шик и кое не. Едуар бе първият мъж, с когото се целуна по устните. Били искаше да му достави колкото може повече удоволствие, тъй като бе изцяло завладяна от мисълта, че е влюбена. Сгушена под него, тя го прегръщаше непохватно и се отдаваше на целувките му в наивно очакване на истинската страст. От време на време излизаше от любовния транс, за да си каже тихичко, премаляла от вълнение: „Графиня Едуар дьо ла Кот дьо Грас… Били дьо ла Кот дьо Грас… О, само ако знаеха в Бостън!“ А после обикаляше магазините и с парите за секретарския курс си купуваше елегантни тоалети, за да достави удоволствие на Едуар.

Когато получи безмилостното писмо на лейди Моли, Лилиан се затвори в стаята си и плака, плака за себе си и за Били. От опит знаеше, че Били все някак щеше да го преживее, но на себе си, на себе си никога нямаше да прости. Всъщност не се беше случило кой знае какво и все пак, тя се чувстваше жертва на една, макар и непредумишлена измама. Нямаше нищо по-естествено от това, че се бе опитала да помогне на Били, но резултатът бе съкрушителен и вината бе нейна.

Още същия ден графинята се срещна с Едуар в салона на бащиния му дом и му обясни, че не бива да се надява на зестра. Каза му, че бащата на Били е много уважаван лекар и печели достатъчно, но че не е богат и че тя наистина е Уинтроп, но семейството й няма никакви капитали. Още щом заговори, Лилиан загуби и най-малката надежда, че въпреки всичко Едуар би взел Били за съпруга.

Младият граф се вбеси — как може тя, такава умна и опитна жена да го подведе така, че да повярва в солидното наследство на Били! Какво я е накарало да смята Били за богата! Къде са се дянали усетът и предпазливостта й, нейната загриженост за бъдещето на фамилията им! Та тя е негова леля, как може да допусне подобна грешка! Едуар се съгласи, че Били е едно прелестно момиче, дори много по-прелестно, отколкото леля му предполага и че няма нищо против нея, тъкмо обратно, само дето въпросът за брак е напълно и безпрекословно изключен! Повече нямаше какво да обсъждат. Кой обаче ще й го каже? Той, като джентълмен, никога не би се замесил в подобна история и честта му…

— О, не, Едуар! — прекъсна го леля му. — Това е твое задължение, престани да се правиш на голям благородник! Достатъчно търпях укорите ти! Ще отидеш и ще й го съобщиш! И ще й кажеш самата истина, инак ще си помисли, че не одобряваш нея, а не зестрата й. Да се надяваме, че достатъчно е опознала французите и че ще те разбере.

След години Били си спомняше за Едуар само с ненавист и с леко самосъжалително презрение към собствената си наивност — или може би глупост? Но във всеки случай му беше благодарна за прямия отказ — все пак причината за него бе не тя, а грубата действителност. Били бе доволна и задето тогава не бе богата — ако имаше пари, несъмнено щеше да стане една от десетките скучни млади графини от мумифицирания род Фобур Сен Жермен и до края на живота си трябваше да се съобразява с педантичните превзетости на мъжа си. Изобщо с френския вариант на Бостън — само дето храната и тоалетите бяха по-добри. По онова време тя беше още под влиянието на ужасните ученически години и сигурно нямаше да има кураж да им се противопостави. За да угоди на семейството му, щеше да стане католичка и така щеше да се обвърже вовеки с безмилостните традиции на една умираща класа, която впиваше все още острите си нокти във всяка попаднала й плячка. Щеше да се задуши, преди изобщо да е живяла истински. От последвалия си сексуален опит Билд установи, че като любовник Едуар бе същият, какъвто бе и в живота — помпозен и напълно лишен от въображение.