Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Две неща безспорно отличаваха Спайдър от жизнерадостните и заможни млади американци, от тези малки царчета. Първо: той обожаваше жените и имаше слабост към всичко, присъщо на нежния пол. И второ: Спайдър притежаваше свръхизтънчен вкус към красивото. Художественият му усет бе вроден, неосъзнат. Той се забелязваше в начина, по който аранжираше снимките от вестници и списания на корковото табло на стената в стаята си; личеше и в подредбата на така наречените „намерени предмети“ по лавиците за книги (и то години преди появата на това понятие): редица празни бурканчета от портокалово сладко, поочукани улични знаци, чифт детски кънки… Подреждаше ги така, че доставяха необикновена художествена наслада. Дори начинът, по който комбинираше джинсите и фланелките си, бе различен от начина, по който другите момчета носеха същите джинси и фланелки.

Първият фотоапарат, малък „Кодак“, получи за тринайсетия си рожден ден от родителите на майка си. Всички опити на капитан Елиът да снима семейството завършваха неуспешно — момичетата непрекъснато се движеха, обективът не можеше да ги улови, баща им се караше и все се намираше някой да се нацупи и да развали снимката. Баща си не чуваха, но на Спайдър позираха с удоволствие — нахлузваха обувките с високи токове на госпожа Елиът, кипреха се с широкополите й шапки, висяха по клоните на дърветата, застиваха в кръг около гръцката нимфа в дъното на огромната градина с цялото кокетство на бъдещи жени.

Когато стана на шестнайсет, Спайдър си купи от една заложна къща фотоапарат „Лайка“. Дадоха му го евтино, защото затворът бе счупен. Спайдър го почисти и излъска, смени обективите, оправи затвора и „Лайката“ стана като нова. Заплати за всичко сам, тъй като през лятото работеше в ателие за бързи паспортни снимки. Фотографията беше негово хоби. Сестрите му вече не го вдъхновяваха, тъй като започнаха да „поръчват“ снимки с най-добрите си приятелки, а Холи и Хедър искаха снимки, които да подаряват на ухажорите си. Спайдър превърна банята си в лаборатория. От шефа на ателието купи на старо увеличителен апарат и вани за проявяване и започна сам да се учи на тънкостите на фотоизкуството. Вдъхновен от снимките в списание „Лайф“, той снимаше дървета, планини, промишлени сгради и отиваше в центъра на Лос Анджелис, за да запечата с апарата си уличното многообразие. И все пак, като че ли най-голямо удоволствие му доставяше да снима сестрите си — големи и хубави момичета, те вече знаеха как да позират. Той се научи как да ги предразполага да се отпускат и да се държат естествено пред обектива. По случай завършването на гимназия същите горди баба и дядо му подариха „Никон“, а когато постъпи в университета, възможностите му да снима момичета станаха кажи-речи безгранични.

Спайдър се записа в клуба по фотография, но любимото му занимание бе да снима калифорнийските момичета и хилядите им развлечения, с които са прочути в целия свят. Той завърши политология, но бе убеден, че е направил грешка в своя избор. Защото у него се бе породил стремеж да превърне хобито си в професионална кариера. Реши да започне работа с фотомодели, но затова трябваше да отиде в Ню Йорк — за тази професия Ню Йорк е това, което е Амстердам за търговците на диаманти. Амбицията му бе напълно естествена — той обичаше жените, проявяваше съвършен художествен вкус и имаше фотоапарат „Никон“, но шансовете на току-що завършил университета младеж да пробие в тази професия бяха равни на шансовете да го назначат за журналист в „Уошингтън Поуст“.

Спайдър пристигна в Ню Йорк през пролетта на 1969 година. Имаше всичко две хиляди и седемстотин долара, събирани от чековете за рождените му дни и Коледа и от печалбата му през лятото. Потърси евтина квартира и бързо намери един таван в запуснатия квартал със складовете за кожи близо до Осмо Авеню. Стаята бе огромна, дълга и тясна, и в средата като че ли имаше наклон, но пък гледаше към река Хъдсън, таванът бе висок, със седем прозореца към небето. Малката баня едва побра лабораторията му. От предишния наемател бяха останали вехта готварска печка и още по-вехт хладилник. Спайдър си купи само най-необходимите мебели и си направи легло от рамка и дунапренен матрак. Купи също няколко възглавници, чаршафи, две тенджери и тиган. Боядиса изтъркания под в златистожълто, стените в четири нюанса на синьо, а тавана — в кремаво. Домъкна три високи палми, които купи с намаление, и ги освети отдолу с малки прожектори. Вечер се излягаше на дунапренения сал, слушаше на стария си грамофон Нат Кинг Коул и Ела Фицджералд, съзерцаваше небето през седемте прозореца, а сенките на палмите играеха екзотично по стените и той се чувстваше свободно и безгрижно като плажен безделник.