Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Ала всички тези заключения дойдоха след много години. Чула обяснението на Едуар, някогашната Били реши да си тръгне преждевременно от Париж и да пътува с кораб, тъй като се нуждаеше от достатъчно време, за да премине от единия в другия свят.

Значи никакво „И заживели щастливо и честито…“ мислеше Били, додето обикаляше палубата нощем. Странно, но тя като че ли го очакваше. Ако беше като повечето млади момичета — харесвана, обичана и разглезена, вероятно щеше да е съкрушена. Но Били бе свикнала с възможността — и то с почти неизбежната възможност да бъде пренебрегвана и това като че ли вече не й правеше впечатление. Само няколко дни след разговора с Едуар, тя гледаше на цялата история не като на лична трагедия, а като на доказателство за онова, което може да се случи на всеки човек без пари. Изпитваше известно, макар и болезнено облекчение, че не е сбъркала в преценките си за живота.

Аз съм слаба и красива, не спираше да си повтаря Били. Ето кое беше важно. И задължително. За останалото щеше да се погрижи сама. Нямаше никакво намерение да умира от любов като Ема Бовари, Ана Каренина и Камий — безхарактерни, обезумели и отчаяни жени, които губят разсъдъка си от любов по един мъж.

Били си обеща, че следващия път, когато се влюби, тя ще бъде тази, която ще поставя условия.

Типът изявени хетеросексуални мъже, ентусиазирани поклонници на жените, едва ли не изцяло посветени на нежния пол, е тип, който от психологическа гледна точка не представлява особен интерес. За хомосексуалистите и за „комплекса Дон Жуан“ са изписани томове, ала мъжете, които страстно, дълбоко, последователно и неотклонно се наслаждават на жените — и то във всяко едно отношение, а не само в секса — са истинска, при това не особено известна рядкост.

Животът на Спайдър Елиът вероятно би дал някакво разяснение по този въпрос.

Баща му, Хари Елиът, бе офицер от военноморските сили, който прекарваше два пъти повече време в морето, отколкото на суша. Според Спайдър това не бе случайно, тъй като стъпеше ли на брега, скандалите с Хелън Хелстром Елиът, красивата му, родом от Пасадина и завършила колеж съпруга, се развихряха като истински битки. В доста от случаите битките приключваха чрез подписване на примирие със съответните последици: през 1946 година се роди Спайдър, най-голямото им дете и единствен техен син, последван от шест близначки (на три пъти по две).

Холи и Хедър, най-големите близначки, бяха две години по-малки от Спайдър. Две години бе разликата между тях и следващата двойка — Панси и Петуния. Джун и Джанюъри спазиха традиционната разлика и се появиха на бял свят след още две години. Дори в пубертета Спайдър рядко недоволстваше. Той толкова много обичаше майка си, че никога не се противопоставяше на прищевките й, а когато стана достатъчно голям, за да може да си го позволи, вече бе твърде късно.

Шестте момичета се въртяха около Спайдър като слънчогледи. Голямото, добро, силно и русо момче им принадлежеше още от ранните детски спомени. Той ги учеше на фокуси, четеше им комиксите със Спайдърмен, когато още не познаваха буквите и се възхищаваше на красотата им. Той бе техният безценен и обожаван герой, толкова любвеобилен, че им се раздаваше докрай.

Питър, неудачно наричан от сестрите си Спайдър, бе слънчевият лъч в живота на Хелън Хелстром Елиът. За нея той бе идеален син, макар понякога да се дразнеше от привързаността му към дъщерите й. Беше й приятно, че е наследил нейната хубост. Високият ръст вероятно дължеше на баща си, но светлорусата коса и морскосините очи бяха черти на викинг. Нейното семейство и от двете страни бе със скандинавски произход — руси до един и все синеоки. Тази романтична жена не обръщаше никакво внимание на факта, че от десети век насам наоколо нямаше и следа от истински викинги — особено пък в Калифорния.

Спайдър имаше необичайно за американец, отраснал в град, щастливо детство. Капитан Елиът бе грубоват веселяк и най-забележителният факт в биографията му бе, че е завършил Морската академия една година преди Джими Картър. Спайдър бе неговата мъжка компания. Той учеше сина си да кара лодка и ски, помагаше му в домашните и от тригодишен го мъкнеше на пикници през уикендите — опъваха палатка и ловяха пъстърва, с други думи прекарваха по мъжки. Капитанът държеше на жена си, но се боеше, че след поредния скандал отново ще се пръкне някой чифт дъщери.

Къщата им в Пасадина бе голяма и хубава. Майката на Спайдър бе наследила достатъчно пари, за да живеят заможно и Спайдър прекара ученическите си години в това красиво богаташко предградие на Лос Анджелис. Детството и юношеството му преминаха през петдесетте години — чудесно конформистко десетилетие за младите южно калифорнийци, а през 1964 година постъпи в Калифорнийския университет на Лос Анджелис. През следващите четири години, докато студентите в Бъркли и Колумбия негодуваха и протестираха, неговият антиобществен бунт се изразяваше най-много в пушенето на хашиш на някое събиране.