Александра Потър: Любовен пасианс

Светкавица разцепи небето. Започналият като лек септемврийски дъждец се превръщаше в истинска буря. Над главите им се бяха скупчили облаци, скривайки слънцето и потапяйки всичко в призрачен мрак. Незнайно откъде излезе зловещ, поривист вятър, взе да краде сламените шапки на закъснелите летовници и да ги размята на всички страни по тротоара. Валеше като из ведро.

Гигантски дъждовни капки закапаха по врата на Джими, търкулваха се под якичката на тениската му и се стичаха бавно между плещите му. Той продължи да целува Кайли, но вече не беше същото. Сега можеше да мисли единствено за подгизналия памук, който лепнеше по гърба му. Уж трябваше да е циганско лято, за бога. Какво стана с утринното слънце? С омайната топлина? С цветния прашец? Поне да беше сухо, помисли си той, усещайки как дъждът се плискаше по краката му и започваше да се процежда през дънките му „Дизел“. Явно небето се мъчеше да угаси техния плам.

Сякаш прочело мислите му, небето се разцепи от тътен на гръмотевица.

— Е, май това беше. — Неохотно, Джими се откъсна от тялото й, като се опита да скалъпи бодра усмивка. Не му се получи. През по-голямата част от живота си беше тренирал цял набор от усмивки — мрачна усмивка, пакостлива усмивка, чаровна усмивка, лаконична усмивка. Но веселите усмивки не влизаха в репертоара му. Придаваха му спечен вид. Кайли си пое шумно дъх и го погледна през слънчевите очила „Гучи“, които той й бе купил и кимна безмълвно.

Сега ще се разплаче , помисли си Джими и веднага се почувства загрижен и отговорен. Както и тайно зарадван. Моментално го обзе чувство за вина. Той обичаше Кайли и не искаше да я разстройва, но усъвършенстваното с години самолюбие не отстъпваше лесно. Част от него не можеше да не изпитва известна утеха при мисълта колко разстроена беше тя. Разстроена, понеже го оставяше.

— Стига, де, няма да е завинаги. — Той подигна брадичката й с палец и отметна кичура коса, който се беше залепил за челото й.

— Една седмица си е цяла вечност — въздъхна Кайли и нацуп пухкавите си устни в сладка муцунка. Джими се разтопи. Кайли изглеждаше адски секси, когато се цупеше. И в този момент осъзна сериозността на положението. Цели седем дни без секс.

— И на мен ми се струва цяла вечност — прошепна той с тежка въздишка.

— Обещаваш ли да ми се обаждаш всеки ден? — Кайли повдигна вежди и го простреля с поглед, който обещаваше да го убие, ако не го направи.

Джими се почувства обиден дори само от въпроса й.

— Обещавам, разбира се — възропта той. Навремето щеше да се задави, камо ли да каже тези думи. Джими Малик? Да обещае да се обажда на жена всеки ден? Кой би повярвал?

— Знаеш ли, ще ти се обаждам по два пъти, даже по три пъти на ден. Ще ти дойде до гуша от мен, ще откачиш телефона от мрежата — чу се той да плещи патетично.

— Никога няма да ми дойде до гуша от теб — изкикоти се Кайли.

— Ще ти дойде, и още как. — Сега той се нацупи. — Но ти на мен никога няма да ми омръзнеш. Дори по цял ден да киснеш на дивана по долнище, да гледаш кулинарни предавания и да нагъваш хамбургери, с омазана уста и брадичка.

— И ти никога няма да ми омръзнеш. Дори ако си обръснеш гърдите, ако си пуснеш засукан мустак и носиш прашки на плажа.

Това беше една от любимите им игри. Да се препират кой обича другия повече. Сладко до прилошаване.

Той: „Дори да си на седемдесет, с накъдрена и боядисана в синьо коса.“

Тя: „Дори да си на деветдесет и от ушите ти стърчат дълги черни косми.“

Дъждът не даваше признаци да се укроти и двамата бяха вир вода, но никой не помръдваше.

Накрая Кайли заговори.

— Време е да вървя.

Джими почувства пробождане.

— Оставяш ме. Вече?

Кайли се загърна в своето милитъри яке и се усмихна жално.

— Знам, че още е рано, но проверката за безопасност отнема страшно много време, докато проверят дали не нося опасни оръжия като нокторезачка, например. — Тя се опита да се пошегува, но се провали безславно. — Не искам да си изпусна полета.

— Не… не, разбира се — измънка Джими, макар че една част от него не би имала нищо против да стане точно така. Въпреки позите и преструвките на силен мъж, той знаеше, че Кайли щеше да му липсва, нищо, че щеше да отсъства само една седмица. Той обходи с очи лицето й, видя, че водоустойчивата очна линия беше достигнала до крайния предел на своята издръжливост и се стичаше свободно по бузите й. Кайли вече му липсваше.

— Обичам те, Гуфи. — Тя го погледна замечтано.

Джими й отвърна със същия поглед.