Александра Потър: Любовен пасианс

— Обичам те, Мини.

Галени имена. След шест месеца. Невероятно.

Доволна от умелото си паркиране на заден ход, Маргарет Чапмън си запали втората цигара „Ламбърт и Бътлър“ за тази сутрин, духна почернялата кибритена клечка и я изхвърли с декадентски жест през прозореца на автомобила. Всмука дълбоко през филтъра, забарабани с прясно лакирани нокти по волана и изви леко китка, колкото новият часовник гривна, който току-що си бе купила от безмитния магазин да проблесне. Фин и златен, той се открояваше елегантно на загара, който беше хванала на Пуерто Банус. 2 2 Луксозен курорт в Испания, известен със скъпи яхти, ексклузивни ресторанти и разкошни апартаменти. — Б.пр.

Единственият проблем беше, че не можеше да вижда стрелките, понеже зрението й отслабваше. Такава е печалната действителност на старостта, помисли си тя и си дръпна с наслада. Щом чукнеш петдесетте, чарковете започват да се износват, като токчетата на чифт стари ботуши. Все още не беше съвсем за изхвърляне, каза си тя, и изпусна две кълбета дим през пламналите ноздри.

На петдесет и пет човек не е стар, реши Маргарет и отвори жабката на колата. Вътре се спотайваше нейната срамна тайна. И като огледа улицата, за да се увери, че никой не я гледа, тя плахо издърпа една златна верижка, на чийто край висяха очила с рогови рамки. Изгледа ги с омраза, дори с ненавист, понеже бяха замазани, и ги постави неохотно на върха на носа си. Образите се избистриха фокусирани и тя зацъка ядосано. Да му се не види, в какво състояние беше френският й маникюр. Какво щяха да си помислят хората? Мацаница. Като че ли някое от внучетата й го бе правило, с коректор и баданарка.

В пристъп на отчаяние, Маргарет зачопли яростно с палец остатъците от бял лак по кожичките на ноктите си. И тогава си спомни.

Не губеше само зрението си, губеше и рефлексите си.

Тя вдиша ядно, вдигна ръка да отметне ръкава на ефирната си жилетка, за да види часовника си. И часа. Девет и двайсет и пет.

Вън от себе си, тя осъзна, че щяха да закъснеят за работа. Щеше да пристигне с такова закъснение, че нямаше да успее да приготви на шефа си сутрешното кафе с мляко, без захар, да прегледа графика му заедно с него, да отмени следобедните му срещи, за да може да заведе любовницата си на обяд… Докато въображаемият списък със задачи се разгръщаше пред нея, тя свали очилата, остави ги да висят на пищните й гърди като махало и с цялата сила, на която беше способна, натисна с две ръце клаксона.

— Биг-биип.

— Ъ… хъ? — Заровила лице във възглавницата, Грейс се размърда.

— Би-биип. — Автомобилният клаксон изрева отново под прозореца й.

— Млъквай, бе — изсумтя сънено тя и се зави презглава с възглавницата, заравяйки лице в пухения матрак.

— Би-би-би-би-биип… би-биип.

Този не се отказваше. Този път по-настойчиво, въпреки бодрия звук на клаксона. Грейс изпухтя с досада. Защо трябваше да вдигат такава гюрултия точно на нейната улица? При това, съдейки по звуците, точно под нейните прозорци.

О, мамка му.

Изригвайки от завивките в объркан вулкан от ръце, крака, гърди, коса, Грейс се хвърли към прозореца на спалнята и отвори със замах дървените кепенци. Точно отсреща, на тротоара, беше паркиран ментовозелен „Фиат Панда“, с включен двигател. На мястото на шофьора, провесена през прозореца, се виждаше жена на около петдесет със силен слънчев загар, копринен розов тюрбан, накичена с едри сребърни бижута и накипрена с яркочервено червило. С цигара в уста, тя натискаше силно клаксона с две ръце.

Бииииип.

О, боже.

Беше за нея.

Маргарет Чапмън — за приятелите и колегите Маги — беше личната асистентка на изпълнителния директор на „Биг Фиш Дизайнс“, международна агенция за арт дизайн, където Грейс работеше от три години. Въпреки разликата във възрастта, двете с Маги бяха първи приятелки. Мнозина виждаха във връзката им привързаността на майка и дъщеря, но не си даваха сметка, че макар Маги да беше прехвърлила петдесетте, тя притежаваше енергията, жизнеността и жизнерадостта на тийнейджърка, да не споменаваме мръсното й чувство за хумор и дънките, очертаващи дупе, на което Грейс завиждаше от все сърце.

Освен това я возеше до офиса. Всеки ден през работната седмица Маги излизаше от апартамента си в Стрийтъм точно в осем часа и четирийсет и пет минути, за да стигне навреме до Грейс в девет часа и петнайсет минути „по часовник“, да потеглят точно в девет часа и шестнайсет минути и да пристигнат в Кенсингтън в девет и четирийсет и пет. Разкрепостена и бохемка по отношение на гардероба, Маги беше цербер по отношение на точността. Което, помисли си Грейс, като се сниши преди приятелката й да я види в цялата й гола прелест, можеше да означава само едно.