Александра Потър - Любовен пасианс

Като че ли ми пука какви бутонели носи или дали носи изобщо такива, помисли си Грейс, необяснимо подразнена. Не в това беше въпросът. А те бяха поредният пример за дребните неща, които напоследък я дразнеха в Спенсър. Все по-тежките махмурлуци, затихващото желание за секс, предложението да облече погребална рокля на рождения си ден, отказът да определи дата за сватбата. Първо едно, после друго и второ, и трето и така до безкрай. Трупаха се като количките в онези безкрайни опашки в американските молове, които показваха по телевизията.

Дрънченето на връзката ключове прекъсна мислите й и Грейс понечи да му извика да изключи телевизора преди да излезе, но той я изпревари с едно „довиждане“ и затръшване на входната врата. Внезапно апартаментът потъна в тишина.

— Уф — изсумтя тя, объркана и смутена, без да разбира защо. Грейс се сгуши в леглото, зави се до брадичката, забравила за оставената върху юргана чиния с кифла с шоколад, докато не я чу да пада върху белия дървен под. Невъзмутима, Грейс протегна ръка с намерението да изключи будилника, но с типичната си несръчност успя да катурне стъкленото кълбо със снежинки, което стоеше до часовника върху етажерката от IKEA.

За част от секундата Грейс го проследи сънено как се търкулна към ръба, след което с някакъв впечатляващ рефлекс се изправи като пружина, протегна ръка и го хвана. Студено и гладко, кълбото тупна в ръката й и намери баланс в центъра на дланта й. Беше от онези стъклени кълба, в които можеше да поставиш снимка и сега прозрачното стъкло увеличаваше образа на някаква двойка, която караше зимни кънки в Сентрал Парк. Със зачервени от студа носове, те бяха увити в глупави вълнени шапки и раирани плетени шалове, вкопчени с идиотски усмивки един в друг, опитвайки се да запазят равновесие върху хлъзгавата ледена пързалка.

Загледана в снимката, Грейс почувства топлото сияние на носталгията. Беше точно преди настъпването на Нова година, няколко месеца след запознанството им и Спенсър я беше завел в Ню Йорк за уикенда, осъществявайки със замах всички романтични фантазии, които някога беше имала. Както и няколко, които изобщо не си бе представяла. Тази снимка беше уловила идеалния момент и го беше съхранила завинаги. Моментът, когато Грейс, двайсет и седем годишна, беше осъзнала, че най-сетне е намерила Мъжа на мечтите си. Тя импулсивно разклати кълбото и когато милионите малки бели снежинки се завъртяха шеметно в него, кръжейки и пърхайки, мислите й отскочиха обратно към връзката им, припомняйки си всички мигове заедно, представяйки си остатъка от живота им, който щяха да прекарат заедно. Изгубена в мислите си, Грейс не забеляза вихрушката на снежинките, докато не погледна кълбото отново и изведнъж видя картинката по-ясно. И тогава, в утрото на нейния трийсет и първи рожден ден, всички онези съмнения, всички онези различия, всички онези страхове си дойдоха на мястото, подредени като грамадна мозайка.

И я порази объркващата мисъл.

Ако Спенсър беше Мъжът на мечтите й.

Тогава защо я дразнеше толкова много?

Това е значи. Тук трябва да се сбогувам. Тук трябва да я целуна бързо по устните, да я прегърна през раменете и да я прегърна приятелски. Цялото сбогуване трябва да отнеме не повече от една-две минути, след което трябва да си тръгна.

Но Джими не искаше да си тръгне.

Насред подгизналия от дъжда паваж пред портала „Заминаващи“, той прегърна Кайли още по-здраво през голата талия и продължи да я целува. Целувка, която продължаваше от близо десет минути.

Започна със скромно млясване по устните — ефирна, благовъзпитана целувка, запазена за обществени места — и бързо набра скорост и дълбочина. Със засмукване на долната устна. Облизване на зъбите. С пърхане на език. Когато влажните им носове се потриха, Джими понечи да си поеме дъх, усещайки ритмичното движение на езика й върху небцето си. Беше неподозирано еротично. Той стегна хватка и се впусна да я целува с разпалена жар.

При нормални обстоятелства Джими за нищо на света не би се излагал с натискане по улиците. На трийсет и една той имаше обещаваща журналистическа кариера. Играеше билярд, гледаше DVD-та и излизаше с колеги и приятели, за да обикалят модните ресторанти и тузарските пъбове в Лондон. Не беше склонен към пубертетски прояви на чувства. Не и на публично място. Най-малкото на толкова банално място като Терминал 3 на летище „Хийтроу“.

Поне доскоро. Сега всичко беше различно. Не стига, че беше затънал в прощална целувка, сякаш взета от слаб филм, ами на всичкото отгоре изобщо не му пукаше. Нито пък го беше грижа, че той, който се смяташе за въплъщение на хладнокръвието, беше заобиколен от навалица хора, които го оглеждаха с любопитство. Пет пари не даваше, че новите велурени маратонки „Найк“, които си беше доставил по Федекс от Щатите, щяха да се съсипят в поройния дъжд. Или че пулсиращата му, невероятна ерекция щеше да отиде на халос.