Александра Потър: Любовен пасианс

Грейс завъртя очи.

— Леле, колко си романтичен.

— Имам усет за някои неща. — Той се усмихна и се наведе да я целуне.

Докосването на устните му, миризмата на гола кожа и свеж афтършейв отнесе Грейс в неочаквана посока. Обикновено сутрешната рутина включваше обичайните елементи на съжителството: Спенсър да се суети, налегнат от махмурлук, да стърже прегорели филийки над умивалника и да си губи ключовете, докато тя киснеше в банята, търсеше си чорапогащник без бримки и намираше ключовете му между възглавниците на дивана. Но елементите на съжителството не включваха секс сутрин, особено напоследък, дори с помощта на две чаши еспресо и разкошна вана с пяна ухаеща на мед и мандарина. Обаче…

— Зависи — промърмори тя.

— От какво?

Грейс се отдръпна лекичко, наклони глава, затвори очи и духна лекичко към пламъка на свещта. Вдигна се тънка струйка дим.

— От това дали ще се изпълни желанието ми… — Без да отваря очи, тя прокара длан по голите му гърди, проследявайки с пръсти косъмчетата. Грейс се усмихна щастливо. Мразеше космати мъжки гърди, обаче къдриците на Спенсър бяха деликатно секси. Нямаше нищо по-приятно от това да положи глава между широките му рамене и да се сгуши в копринената им мекота. Това е любовта, помисли си тя, докато ръката й се плъзгаше към хавлията на кръста му. Или пък беше похот?

— Време е да се обличам. Иначе ще закъснея.

Изтръгната от нейния еротичен блян, Грейс отвори очи и видя Спенсър да се изправя. Прониза я остро разочарование, последвано от усещане за отхвърляне и раздразнение, наблюдавайки как той затъкна решително лилавата хавлия — дори твърде решително — около талията си. Какво си мислеше той? Че ще го изнасили ли?

— Имам краен срок и…

— Естествено — кимна Грейс, опитвайки се да наподоби равнодушие. Не беше лесно. В един момент тънеш в топлата, щастлива, чувствена ароматна вана на очакването, в следващият те залива леденостуденият душ на реалността. Без секс.

Ядосана, задето я накараха да се почувства като някаква нимфоманка, и то навръх рождения й ден, Грейс не каза нищо повече, докато Спенсър измъкна чифт гащета на „Келвин Клайн“, избра една от дузината съвършено еднакви ризи в гардероба, всичките до една закупени от „Томас Пинк“, и облече костюма си.

— Кои ти харесват повече? Сребърните или златните? — Държеше в ръка два чифта копчета за ръкавели.

— Ти избери — тросна се нацупено тя. Ето я тук, чисто гола, топла и жадна за секс, а той иска да си говорят за копчета за ръкавели!

Сляп за чувствата й, Спенсър сви рамене.

— Мисля, че ще сложа сребърните — промърмори той, докато ги поставяше. — А, между другото, за довечера.

— Да? — изстреля Грюйс, бясна.

Той не обърна внимание на тона й.

— Какво смяташ да облечеш?

Грейс настръхна. Спенсър имаше отвратителния навик да я съветва какъв тоалет да облече, когато излизаха. Харесваше му тя да се придържа към „класиката“ и постоянно й навираше под носа каталози на британската модна къща „Боден“ и й опяваше, че е важно „качеството, а не количеството“, като й втълпяваше, че трябва да инвестира в няколко дизайнерски тоалета, които да носи с години. Да носи с години? Дори мисълта за това я убиваше. Грейс беше модно зависима, която се отегчаваше от поредните модни хитове след няколко седмици, и си падаше по всичко, на чийто етикет пишеше „Артикулът е препоръчан от списание Glamour “.

— Не знам. — Помъчи се да се усмихне. Излезе повече като озъбване.

— Защо? Ще изглеждаш страхотно в онази малка черна рокля.

— Коя малка черна рокля? — попита тя подозрително. Тя не носеше малки черни рокли, носеше джинси с шифонени блузи на цветя или украсени с пайети жилетки или пък пъстри рокли с презрамки.

— Сещаш се, онази с дългите ръкави.

— Имаш предвид роклята, която облякох на погребението на баба ти?

— Така ли беше? — учуди се Спенсър и приседна на, леглото, за да си завърже връзките на обувките. — Както и да е. Помислих си, че ще ми бъде приятно да те видя облечена в нещо различно от дънки — подметна той и я целуна по челото, преди да излезе от спалнята.

Имаше още половин час преди времето й за ставане, а Грейс лежеше в леглото, заслушана в приглушения шум от телевизора в кухнята, включването на осветлението в банята и шума от вентилатора, енергичните звуци от миенето на зъби, съскането на дезодоранта, бръмченето на електрическата самобръсначка на Спенсър. Как бе възможно в един момент да се чувства щастлива и възбудена, а в следващия Спенсър да успее да превърне нещо толкова тривиално като чифт копчета за ръкавели в катализатор за порой от подмолни съмнения?