Александра Потър: Любовен пасианс

— Също като нас, нали, драги слушатели? — бърза да разведри обстановката водещият. Увлечен от въображаемата история в супермаркета, той напълно е забравил да следи времето, докато продуцентът не започва да ръкомаха яростно и да му прави знаци, че ще му пререже гърлото. — Така че, ако някой от вас се е разпознал в идеалния мъж на Синди, защо не вдигнете телефона и не позвъните на редакционния телефон на предаването „Любовен пасианс“.

— Разнася се същата досадна мелодия. — Но преди това, нека чуем „Хелоу“ на Лайънъл Ричи. И не забравяйте, не губете повече време, защото любовта никого не чака…

Докато кадифеният глас на Лайънъл Ричи се разлива в ефира, един доктор от „Спешна помощ“ се усмихва на себе си и усилва звука, а възрастните съпрузи се споглеждат с любов и се сгушват още по-плътно един в друг. И в уютния, приказно осветен апартамент над „Балтик Травел“ една красива тъмнокоса жена се пита какво я е прихванало, та да се обади в национална радиостанция пред кой знае колко хиляди слушатели, за да помоли доктор Купидон да сложи ред в любовния й живот. Притихнала в очакване до телефона, тя пали следващата цигара.

И се надява.

Сгушена в утробата на огромното луксозно легло, Грейс ту потъваше, ту изплуваше от дълбините на съня. Някъде безкрайно далече, мозъкът й се опитваше да й каже, че е време да стане, да се приготви и да отиде на работа, но тялото й не реагираше.

Крайниците й сякаш бяха парализирани. Дори клепачите й отказваха да се отворят. Просто лежеше. Без мисъл. Без действие. Само вдишваше. И издишваше.

Бавно, сънено, блажено.

Изведнъж се разля ослепителна светлина, съпроводен от звука на дърпане на завеси.

— Какво, по…

В търсене на безопасно укритие, тя се шмугна през глава под юргана и въздъхна с облекчение. Грейс имаше отколешна любовна история с леглото, било то детското й креватче, единичния неудобен студентски матрак, убийствения за гърба диван от ранната младост или сегашното разкошно ложе с дъбова рамка и суперанатомичен матрак от „Джон Люис“. Като истински любовници, те всички си имаха своите добри и лоши страни, но Грейс ги беше обожавала всичките и ги беше напускала с нежелание.

За съжаление беше петък сутрин и като дизайнер в агенция за графичен дизайн в Западен Лондон, тя трябваше да стане за работа. С глух ропот Грейс се заигра с идеята да отмърка за още пет минути. Колко му е. Слънцето се лееше през прозореца, а в далечината кънтеше телевизорът в кухнята. Спенсър явно пак го беше оставил включен, помисли си тя с раздразнение. Съжителството с друг човек в продължение на три години и половина означаваше да опознаеш всичките му дразнещи навици, един от които беше Спенсър да стане сутрин, да пусне портативния телевизор в кухнята, да се сети за нещо друго и да го забрави включен. Вниманието му беше като на малко дете. Беше от мъжете, които започваха нещата с добри намерения, но после се разсейваше, променяше мнението си и ги изоставяше недовършени. Пълнеше ваната, но така и не влизаше в нея, слагаше филийките хляб в тостера, но така и не ги изяждаше.

Сгодяваше се, но така и не се женеше.

— Мило, събуди ли се?

Що за хора бяха това? Нарочно те будят, а после те питат дали още спиш? Грейс изплува изпод завивката си от гъши пух и отлепи с усилие клепачи. Замига на парцали, опитвайки се да фокусира върху сивия силует пред себе си.

— Ъ… кое време е? — измънка тя.

— Седем и половина.

— Седем и половина! — изписка тя, а тялото й възмутено се изтръгна от съня.

Можеше да си поспи още четиридесет и пет блажени минути. Грейс се почувства ограбена.

Тя отметна разрошените кичури коса от очите си и премигна отново, а зрението й постепенно се фокусира. Извършителят на подлото престъпление, препасан само с една хавлия, стоеше от другата страна на леглото и държеше в ръце кръгла кифличка с шоколад, със забита в средата една-единствена розова свещичка. Грейс почувства как семената на раздразнението посърнаха.

— Честит рожден ден, честит рожден ден — запя той. Гласът му беше забележително добър баритон и там, където другите мъже биха претупали мелодията, за да не фалшивят, той я довърши уверено: — Честит рожден, мила Грейс, честит ти рожден ден. — Завърши с лек апломб накрая: — Честит рожден ден, мило.

Гръм и мълнии. Разбира се. Рожденият й ден. С известно забавяне в регистрирането на събитията вследствие на съня, който неохотно се изпаряваше, фактите си дойдоха на местата. Грейс се усмихна на Спенсър. Току-що излязъл изпод душа, тъмнорусата му коса беше още влажна, очилата с рогови рамки бяха леко запотени, а по широките му, обсипани с лунички рамене, се стичаха мънички капчици вода с аромат на гуава и цитрус и се губеха в браздата между гръдните му мускули. За мъж на прага на четирийсетте той все още беше в невероятна форма, помисли си с гордост Грейс. И тя се усмихна щастливо. Ами да, голотата му и обещанието за шоколад бяха все приятни видения.