Александра Потър: Любовен пасианс

Защо ли?

Съвсем просто.

Защото Джими Малик се женеше.

След бог знае колко увлечения, няколко вяли връзки и твърде много свалки за по една нощ, чудото най-накрая се случи. Той срещна жена, за която си струваше да се откаже от ергенлъка. Жена, която чудодейно превърна думата „моногамия“ в нещо желано, вместо в ръжен, от който цял живот да бяга. Накратко, след шеметен шестмесечен роман, Джими разбра, че е открил жената на своите мечти.

Срещна я в един бар. Забеляза я още с влизането. Не че в този факт имаше нещо необичайно. В интерес на истината, Джими обикновено се чувстваше привлечен към всяка жена, която му хванеше окото. Но тази беше различна. Не просто приятно привлекателна, а зашеметяваща в пълния смисъл на думата. Във физическо отношение, тя въплъщаваше всичко онова, което Джими търсеше в противоположния пол: лъскава права коса — нейната беше медноруса и съвършено права, — стройна и дългокрака — тя беше слаба като манекенка и стърчеше над него дори когато носеше маратонки, високи, кръгли малки гърди — нейните запълваха шепите му като по мярка. Но имаше и уловка.

Името й: Кайли.

Независимо от първото впечатление, името й захвърли сърцето му право в петите на обувките му „Патрик Кокс“, имитация на змийска кожа. Джими винаги бе смятал, че неговата сродна душа ще се казва Лола или Саша, или Либърти. Защото колкото и да се стараеше госпожица Миноуг да върти дупе в изрязаните шорти от златен брокат, името Кайли неумолимо хвърляше страховити образи на електриковосиня очна линия и ситно накъдрена, изгорена коса като фризиран пудел. Нещо по-лошо, Кайлитата бяха или шестнайсетгодишни девойки от Есекс, или австралийки. Не че Джими имаше нещо против хората от Есекс или пък от Австралия. Просто той беше свикнал да ходи с жени от Ню Йорк, Париж, Милано, Лондон. От готини, изискани мегаполиси.

Две водки с лайм и сода по-късно, Джими откри, че Кайли е родом от малко градче в Канада и едва наскоро се беше преместила в Лондон. Освен това откри, че тя е на двайсет и една, модел, и че всички мъже в бара му завиждаха. И така, той пристъпи към обичайната процедура — покани я на вечеря, резервира обичайната маса и смени чаршафите на леглото за по-късно. Но тогава се случи нещо, което не влизаше в сметката. По време на ордьовъра, а именно любимата му полента с гъби шийтаке, той погледна Кайли и осъзна, че наистина се наслаждаваше на компанията й. Тя беше забавна и интересна и когато се смееше, на лявата й буза се появяваше очарователна трапчинка. И в този миг Джими направи потресаващото откритие, че не искаше просто да преспи с нея. Искаше — тук си представете драматичен пиано акорд… Сериозна връзка.

Откритието го разтърси из основи. Другото шокиращо нещо беше, че вместо да преспи с нея на първата среща, той изтърпя търпеливо и неотклонно цял месец безбрачие, докато двамата се „опознаваха“. Това бяха най-дългите четири седмици в живота му. Двайсет и осем дни опити да разговаря любезно с нейните съквартирантки, да се преструва на очарован от пасмината кихащи, проскубани котки, които му се галеха в краката и го покриваха с дълги рижави косми. И да изгледа всичките епизоди на „Сексът и градът“.

Два пъти.

Имаше един персонаж, който Джими не можеше да понася, онзи Ейдън. Беше прекалено идеален, до него всеки друг мъж изглеждаше недодялан. Да не говорим колко го дразнеше перфектната му холивудска усмивка. За съжаление Кайли намираше усмивката му за очарователна и за да докаже любовта си, Джими се насилваше да се превъзнася по изумителните му тапицерски умения, по сладичкото му кученце Пит, по увлечението му по сребърни накити с тюркоази. Докато накрая, неспособен да понесе още един епизод и на път да признае поражението си, Кайли се смили над него й го избави от мъките му. И спа с него.

Джими пристъпи от крак на крак.

Тази ерекция го убиваше.

И като се притисна още по-плътно към нейните камуфлажни панталони „Махариши“, той се концентрира върху целувката, все по-дълбока и по-дълбока. Устата й имаше вкус на диетична кола и „Марлборо“. Което беше поредният парадокс, помисли си Джими и плъзна ръце от тънката й талия към стройните й бедра. Преди Кайли, той робуваше на правилото да не излиза с пушачки. „Че кой иска да се целува с пепелник?“, обичаше да казва Джими. И го правеше на висок глас, обикновено до жена, която си дърпаше елегантно от тънката дамска цигара. Ама че ирония. Сега той искаше да прекара живота си с жена, която пушеше по трийсет цигари на ден.