Александра Потър: Любовен пасианс

Че се беше успала.

По дяволите.

Отказвайки се от любимата си вана и всичките луксозни, миниатюрни шишенца с мляко за вана, овлажняващи лосиони и ароматични сапуни, за които се беше изръсила в „Аведа“ през уикенда, Грейс превключи на свръхреактивен режим. Нахлузи всичко, което беше носила предишния ден и беше нахвърляла през таблата на леглото, с изключение на бельото, като същевременно се луташе напосоки из апартамента и тъпчеше разни неща в коженото си куфарче. Въпреки общия безпорядък — нито тя, нито Спенсър бяха кой знае колко прибрани, — беше относително лесно да намери вещите си, които се открояваха върху неутралния декор. Спенсър предпочиташе изчистени, семпли и по възможност скъпи неща, докато нея я привличаха лъскавите, украсени с пайети и цветни дрънкулки: тоалетна чантичка от индийска дамаска, моливник от изкуствена леопардова кожа с косъм, отровно розова пластмасова четка за коса, мобилен телефон с капаче на цветя, чехли с пайети…

Стомахът й нададе шумно сърдито къркорене. Закуска. Грейс обходи с поглед кухнята — шкафчета, имитиращи светло дърво, кремави плочки, бяла грамадна мивка. И като не намери нищо, което да става за ядене — нито тя, нито Спенсър бяха кой знае колко добри домакини, — тя се сети доволно за шишенцата биойогурт за пиене, които беше купила преди две седмици. Изприпка до хладилника и ги намери, подредени в страничното отделение. Грейс грабна едно шишенце, но тутакси осъзна, че срокът на годност отдавна беше отминал, капачката се беше издула, готова да гръмне.

Както и стана. Върху ръкава й.

С цветисти ругатни тя го запрати към кофата, не улучи, заряза шишенцето на земята, избърса ръкава си с кухненската кърпа, омазана с кафе на гранули, покривайки любимата си жилетка с малки черни петънца, и накрая, с едно сръчно забърсване с лакът на имитиращия мрамор кухненски плот, тя прибра монетите, портмонето и ключовете в чантата си. В това време Мари седеше отвън и кряскаше като гъска.

— Идвам… — И като намъкна ръце в тесните ръкави на дънковото си яке, Грейс зашляпа по коридора, подритна с чехъл пристигналата поща, затръшна входната врата зад гърба си и заприпка по стълбите към улицата.

— Не бързай, кукло, изобщо не закъсняваме — изръмжа Маги и форсира двигателя, когато Грейс отвори вратата и се метна на седалката до нея.

Преди да е успяла да затвори вратата, Маги вече се носеше по покритата с опадали есенни листа улица под звуците на урока по разговорен испански, който гърмеше от стереоуредбата на колата.

След няколко месеца се пенсионираше и Маги и нейната половинка Сони бяха решили да си купят вила в Испания, където тя възнамеряваше да си бъбри с местните. Обаче откриваше, че чуждите езици не й се отдаваха. Въпреки че задържаше пълния комплект на самоучителя „Научете испански за един уикенд“ от библиотеката вече шести месец, все още беше на касета номер едно. Тази сутрин темата на урока беше поръчване на храна в ресторант.

— Една голяма гарафа с наливно червено вино, моля — обяви гласът от записа, след което повтори на прекрасен испански Una jarra de litro de tinto de la casa, por favor.

— Последва пауза, в която Маги трябваше да повтори изречението. Което тя и направи. Ужасно.

— Уна хара… ъ… де ла ка-са поу-ва-фор — повтори тя и с един удар срази злочестия испански език.

Профучаваха покрай големи викториански семейни къщи, скъпи фамилни автомобили и подминаваха разни благоденстващи бели майки от средната класа, които бутаха триколесни бъгита, поели към няколкото кокетни чайни, зарзаватчийници с безбожно високи цени, сладки миниатюрни бутици и една пицария, на витрината на която гордо висеше табелка с надпис „С удобства за бебета и бебешки колички“.

Ако Челси беше мястото, където амбициозните момичета ходеха, за да си хванат своя принц банкер, то Уандсуърт бе мястото, където те заживяваха щастливо след брака с две деца и комфортен фамилен автомобил, мислеше си Грейс, пропускайки през ушите си бруталния испански акцент на Маги, който звучеше като лоша имитация на Мануел от „Фолти Тауърс“. 3 3 „Fawlty Towers“: британска комедия, създадена от ВВС и излъчена за пръв път през 1975 г. — Б.пр. Загледана през прозореца, тя забеляза един трийсет и няколко годишен мъж с чуплива коса, в пастелна риза на „Ралф Лорън“, който целуваше жена си и бебето на прага. Грейс го проследи как се отдалечи от жена си и децата си, понесъл в едната ръка куфарче, в другата спортен сак за фитнес, качи се напето в тъмносиния джип „Чероки“ и тогава я осени една смущаваща мисъл.