Барбара Брадфорд - Изгубена невинност

Бе застанала малко встрани, в мрака до една от огромните каменни колони, и наблюдаваше битката.

Казваше се Розалинд Мадиган. Съвсем се бе притеснила, бе стиснала юмруци, бе затаила дъх и с леко отворена уста гледаше с едва доловима тревога в очите.

Мечовете се кръстосаха, металът издрънча. Мъжете се сражаваха на живот и смърт и тя знаеше, че победител ще е само един от двамата.

Ослепителната светлина, струяща през прозорците високо върху стената на крепостта, проблясна върху бързите им смъртоносни оръжия. Гавин, по-дребният от двамата, бе строен, пъргав и подвижен като живак. Впусна се в светкавична атака и замахна опасно с меча. Противникът му заотстъпва в просторната, застлана с плочник зала. Най-неочаквано Гавин бе взел надмощие.

Джеймс, другият рицар, по-висок и широкоплещест, ала не така чевръст, бе притиснат в ъгъла. Опря гръб в стената и пребледня от злоба и страх.

На жената й се стори, че двубоят ще приключи по-бързо, отколкото е очаквала. Бе повече от очевидно, че победител ще излезе Гавин. Сетне за нейна изненада Джеймс успя да се завърти лекичко, колкото да заеме по-изгодна позиция. Внезапно се впусна устремно напред. Сега вече той имаше надмощие.

Донякъде стъписан, Гавин започна да се отбранява. На Розалинд й се стори, че не е бивало да го прави, и без да откъсва очи от двамата мъже, тя се понаведе напред.

Пъргаво, като танцьор, Гавин бързо се дръпна и отби ловко и силно ударите на Джеймс.

Запъхтян, Джеймс продължи да напада и размаха не по-малко вещо меча, ала не бе така чевръст и подвижен в движенията, както Гавин.

Докато се дуелираха стръвно, двамата неусетно се озоваха в средата на залата в замъка. Ту нападаха, ту отбиваха ударите и отново се впускаха в атака. Джеймс едвам дишаше, движеше се все по-тромаво. Гавин повторно бе надделял. Впусна се устремно напред, за да нанесе смъртоносния удар.

Джеймс залитна и падна, мечът му отхвръкна надалеч и издрънча върху каменния под.

Гавин моментално го настигна и се надвеси над него, опрял върха на меча в гръкляна му.

Впериха напрегнато поглед един в друг, безсилни да извърнат очи.

— Хайде, то се е видяло, убий ме! — извика най-сетне Джеймс.

— Предпочитам да не си мърся меча с кръвта ти — отвърна леденостудено, но и спокойно Гавин. — Стига ми, че спечелих тази последна, окончателна битка. Сега вече всичко между нас е свършено. Махай се и да не си стъпил повече по тези места! Инак ще платиш с живота си.

Отстъпи няколко крачки назад, прибра меча в ножниците върху пояса си и без да поглежда своя противник, се запъти през залата към широките стълби. Чак когато ги изкачи, извърна за миг очи към Джеймс и се скри в мрака.

Възцари се гробна тишина.

После отекна гласът на режисьора.

— Край! Приключихме, момчета. Това бе последният дубъл — извика той ликуващо.

Актьорът на име Джеймс се изправи тромаво, а режисьорът отиде да каже нещо на оператора. В миг всички заприказваха, засноваха по снимачната площадка, започнаха да се смеят, да пускат шеги, да се потупват по гърбовете.

Без да обръща внимание на олелията, Розалинд си взе чантата и забърза по стълбите да намери Гавин. Той още стоеше в мрака на горната площадка. Щом отиде при него, Розалинд видя, че е напрегнат, че в очите му се чете болка и лицето му под грима е свъсено.

— Боли те — каза му тя.

— Мъничко. Имам чувството, че някой ме стиска със стоманена ръкавица за тила. Пак трябва да сложа шината, Роузи.

Тя веднага я извади от чантата и помогна на Гавин да я намести. Преди седмица, докато снимаха на открито в Йоркшир, конят го бе хвърлил от седлото и оттогава Гавин имаше болки във врата и рамото.

Докато пристягаше шината, той погледна благодарно Розалинд и й се усмихна — явно му бе олекнало. Както бе установил, шината облекчаваше болката повече от хапчетата.

— Ужасно се притесних за теб, докато снимахте последния дубъл — рече Роузи и поклати учудено глава. — Направо не проумявам как издържа.

— Такава е магията на театъра, на актьорството. Щом застанах пред камерата, адреналинът ми се вдигна и забравих за болката. Най-малкото не я усещах, дотолкова се бях вживял в ролята на Уорик. Все едно бях влязъл в неговата кожа. Ролята винаги взима връх. Играя ли, за мен не съществува нищо друго.