Барбара Брадфорд - Изгубена невинност

— Знам, знам, но въпреки това се безпокоях — усмихна се едва-едва Роузи. — А уж те познавам от толкова години. Но винаги съм казвала, че способността ти да се съсредоточаваш е една от тайните на твоя успех. — Тя го хвана за ръката. — Всъщност да вървим, Чарли ни чака с Джеймс, Ейда и целия снимачен екип.

Докато Роузи и Гавин слизаха по стълбите, всички от снимачния екип заръкопляскаха ентусиазирано. Знаеха, че звездата на филма Гавин Амброуз вече дни наред се мъчи като грешен дявол, и се възхищаваха не само на таланта му като актьор, но и на неговия стоицизъм след злополуката с коня и на всеотдайността, с която играеше по време на снимките. Като истински професионалист той бе твърдо решен да приключат снимките навреме и сега неговите колеги от екипа искаха да му благодарят и да му изкажат възхищението си.

— Беше страхотен, Гавин, направо върхът! — каза Чарли Блейк, режисьорът на продукцията, и му стисна ръката, когато той слезе заедно с Роузи по стълбището.

Да ти призная, не вярвах, че ще се оправим само с три дубъла.

— Жалко, че не се вместихме и в един — отвърна сухо Гавин. — Все пак съм ти благодарен, Чарли, че ни остави да изиграем двубоя. Последния път се получи добре, нали?

— И още питаш! Няма да отрежа и сантиметър при монтажа.

— Нямаш равен като актьор, Гавин, умееш да работиш с хората — намеси се и продуцентката Ейда Йънг, след което пристъпи и го прегърна майчински, но и внимателно, да не го заболи вратът.

— Благодаря, Ейда. Драго ми е да чуя точно от теб такъв комплимент. — Гавин погледна към Джеймс Лейн, с когото току-що бяха изиграли сцената с дуела, и се ухили до уши. — Браво, Джимбо!

Джеймс отвърна на усмивката.

— И ти беше неотразим, мой човек!

— Благодаря ти, доста ми помогна — допълни Гавин. — Подобни бойни сцени не са шега работа, а ти направо нямаше грешка.

— Абе какво да си говорим, ние с теб спокойно можем да мерим ръст с Ерол Флин 1 — отговори Джеймс и намигна на Гавин. — Жалко, че Кевин Костнър направи нова екранизация на „Робин Худ“. Ако се бяхме заели ние, щяхме да го ударим в земята.

Гавин се засмя и кимна, сетне, забелязал изражението върху лицето на Ейда, възкликна:

— Я не гледай така, сякаш са ти потънали гемиите! Нищо ми няма на врата, честен кръст. Дори ще дойда довечера на партито.

— Така те искам! Много се радвам! — отвърна продуцентката, ала после помоли: — Но само ако ти се идва.

Гавин огледа хората от снимачния екип.

— Благодаря ви — рече искрено. — Благодаря ви за всичко, наистина бяхте страхотни. Довечера ще го полеем, както си му е редът.

— Иска ли питане! — възкликна главният осветител и всички се насъбраха около Гавин, за да се ръкуват с него и да му кажат, че е страхотен актьор, всъщност най-добрият измежду колегите си.

След малко Роузи и Гавин излязоха от огромния снимачния павилион, където бяха снимали сцената със залата в замъка „Мидълъм“, и тръгнаха по коридора зад декорите, през плетеницата от кабели и високото чак до тавана скеле, върху което бяха монтирани прожекторите, създаващи илюзията, че замъкът е окъпан в слънчева светлина. Запроправяха си път през жиците и струпаната апаратура. И двамата бяха доволни, макар по различни причини, че вече е заснета и последната сцена и снимачният период е приключил. Погълнати от мислите, се упътиха мълком към гримьорната на Гавин.

— Наистина ли в края на седмицата заминаваш за Ню Йорк? — попита Гавин от вратата на банята до гримьорната и както пристягаше колана на белия хавлиен халат, погледна изпитателно Роузи.

Тя вдигна глава от бележника и също се вторачи в него.

— Да — потвърди след малко и пак прибра бележника в чантата си. — Имам среща с едни продуценти от Бродуей. Трябва да се видя и с Джан Сътън. Смята да прави нова постановка на „Моята прекрасна лейди“.

— Не си в най-изгодната позиция — прихна Гавин. — Сесил Бийтън си каза тежката дума с костюмите за първата постановка. Всички ги помнят.

— Да, така си е — съгласи се Роузи. — Но и без мен знаеш, че предизвикателството е страхотно. Нямам нищо против да си опитам силите… Пък времето ще покаже. — Тя сви рамене и добави бързо: — От Ню Йорк ще ида в Лос Анжелис. Да се видя с Гари Маршал. Кани ме да правя костюмите за новия му филм…

— Плюс мюзикълите на Бродуей?

— Плюс тях.

— Ти не си наред, Роузи! Напоследък се нагърбваш с прекалено много работа. Съвсем ще грохнеш. Само тази година прави костюмите за две постановки в Уст Енд и за моя филм, който, защо да си кривим душата, доста те измъчи. И догодина ли ще бъхтиш като ненормална? И ще се нагърбваш с три-четири постановки! Озапти се, за Бога!