Барбара Брадфорд - Изгубена невинност

— Ако всичко върви по график, на пети ще полеем края на снимачния период — й бе казала Ейда миналия вторник в ресторанта на киноцентъра. — Но надали ще ни разрешат да накладем огън. За да не направим пожар. Ала все ще измислим нещо, за да ознаменуваме Вечерта на огньовете и края на снимачния период.

Роузи не се сещаше какво ли ще е това „нещо“, за което й бе подметнала Ейда, но и тя, и всички останали щяха да разберат съвсем скоро. Партито щеше да почне след броени часове.

Роузи се огледа и забърза през безлюдните павилиони на киноцентъра „Шепъртън“ към своя кабинет в административната сграда.

От девет месеца работеше тук и бе свикнала с всичко наоколо дотолкова, че се чувстваше като у дома си. Беше истинско удоволствие да работи с Ейда и снимачния екип, все англичани. Още от началото се бе сближила с тях.

Най-неочаквано й хрумна, че сигурно ще й е много мъчно за „Шепъртън“ и за хората от екипа на филма. Невинаги бе така, случваше се, щом свършат някоя продукция, Роузи да си отдъхне с облекчение, че най-после ще се махне, без изобщо да се обръща. Но през дългите месеци, докато снимаха „Уорик“, актьорите, хората от снимачния екип и продуцентите се бяха сближили и сприятелили вероятно защото още от самото начало се натъкваха на какви ли не трудности. Роузи бе сигурна, че филмът ще обере лаврите. В киноиндустрията съществуваше нещо като неписано правило, че след като бъде монтиран и озвучен, а сетне пуснат по екраните, всеки трудно заснет филм се оказва изключително успешен.

Хората от екипа бяха дали всичко от себе си, работеха до премала дори когато бяха капнали от умора и нямаха сили да продължат. Въпреки това не се отказваха. А Гавин, който се отдаде телом и духом на ролята на Ричард Невил, граф Уорик, бе играл по-добре от всякога, направо си заслужаваше „Оскар“. Най-малкото така мислеше Роузи, но тя, разбира се, не беше безпристрастна.

Отвори двойната стъклена врата на административната сграда и тръгна по тесния коридор към кабинета си. Влезе вътре, подпря се за миг на вратата и огледа съсредоточено помещението: рисунките, накачени по всички стени, купчините костюми, огромната маса, отрупана с какви ли не мостри и скици, множеството аксесоари, които Роузи бе измайсторила.

През деветте месеца, откакто работеше в този кабинет, бе събрала доста неща, които през следващите няколко дни й предстоеше да опакова. Слава Богу, че двете й асистентки, Вал Хорнър и Фани Лейланд, щяха да й помогнат да опише скиците и проектите, да ги прибере заедно с костюмите, които Роузи смяташе да запази в архива си, и да подреди в кашоните книгите и фотографиите, които бе използвала, докато се подготвяше за филма.

Основните скици за костюмите на Гавин бяха забодени с карфици върху дългата стена на кабинета; Роузи се приближи и понавела глава, се вторачи в тях. После кимна: Гавин бе прав, „Уорик“ бе много тежък филм не само заради сложния сюжет и множеството актьори, които участваха в него, но и заради пищността, блясъка и другите исторически моменти в сценария, с които тя трябваше да се съобразява и които съвсем естествено бяха наложили отпечатъка си върху нейните проекти за костюмите. Наистина голямо предизвикателство. Но Роузи обичаше предизвикателствата, те сякаш я караха да изяви най-доброто у себе си. Колкото и трудна и непосилна да бе задачата й, тя беше признателна, че е имала късмета да работи върху такава монументална и пищна кинотворба.

Още от самото начало, когато бе започнал подготвителният период, Роузи се вълнуваше неописуемо и преливаше от енергия и превъзбуда.

Насочи вниманието си главно върху Гавин, изпълнителя на главната роля на Уорик. През петдесетте и шейсетте години на XV век графът е най-могъщият човек в Англия. Родом от Йоркшир, кралска издънка, потомък на крал Едуард III, по онова време е най-високопоставеният благородник в кралството, един от най-великите сановници и рицари на епохата, превърнал се в жива легенда. Тъкмо Уорик качва на английския престол братовчед си Едуард Плантагенет по време на Гражданската война между двата кралски рода — на Йорк и на Ланкастър, известна още като Войната на двете рози покрай гербовете на двете графства: бяла роза върху герба на Йорк и червена — върху този на Ланкастър. В междуособиците главна роля играе Уорик, благодарение на когото ланкастърци са разгромени в няколко кървави битки. Пак Уорик слага на английския престол неговия законен наследник, Едуард от Йорк.