Барбара Брадфорд - Изгубена невинност

Понеже е движеща сила в двореца и пръв съветник на осемнайсетгодишния крал Едуард IV, съвременниците на Уорик започват да го наричат с прозвището Творецът на крале. Прякорът се бе съхранил през столетията и бе дал името на техния филм. В сценария, дело на сценаристката Вивиен Ситрайн, носителка на „Оскар“, се разказваше за периода от 1461 година, когато Уорик е на трийсет и три години и е в апогея на мощта си, до 1463 година.

Основната задача на Роузи бе да създаде за Гавин костюми, които да са не само средновековни като стил, но и да му отиват, да подчертават красотата му, да изглеждат добре върху кинолентата и да са удобни за носене.

Както винаги, се постара дрехите да отговарят до най-малките подробности на историческата епоха. Бе убедена, че костюмите, както и декорът, трябва да пресътворяват правдоподобно епохата, да правят филма реалистичен и да му вдъхват живот. Славеше се именно с умението си да го постига, както и с огромния си талант и това бе една от тайните на нейния успех като създателка на театрални костюми. Дрехите й за различните постановки се открояваха с белега на епохата, била тя съвременна или историческа, а Розалинд Мадиган правеше всичко възможно те да съответстват напълно и на общественото положение и ранга, на националността на героя във филмите и театралните постановки.

Готви се за „Творецът на крале“ толкова дълго, та по едно време си даде сметка, че е хвърлила повече труд от обичайното и отколкото го изисква кинотворбата. Ала се стара толкова заради Гавин. Филмът бе по негова идея, негов личен проект. Гавин бе един от продуцентите и дори бе осигурил част от средствата. Холивуд не искаше и да чуе за подобен филм, нищо, че Гавин не бе по-малко известен от Костнър, Сталоун и Шварценегер и името му в афиша неизменно пълнеше киносалоните. Всъщност Гавин се озова в същото положение, както Костнър, когато актьорът се бе опитал да заинтересува Холивуд с „Танцуващият с вълци“. Никой там не му обърна внимание и Костнър се видя принуден да събере сам парите за кинотворбата, подпомаган от Джейк Ебърт, независим продуцент, работещ в Европа.

Първоначалната идея за „Творецът на крале“ бе изцяло на Гавин — плод на неговото въображение, и той вярваше в нея толкова силно, че зарази с ентусиазма си и останалите.

Обичаше историята. Отдавна проявяваше интерес към Уорик и когато прочете поредната му биография, за кой ли път бе пленен от изпълнения с превратности и премеждия, с блясък и успехи живот на графа, превърнал се накрая в трагедия. Вдъхновен, Гавин даде воля на въображението си и се спря на няколко ключови години, когато звездата на Уорик е била в зенита си, за да създаде канавата за филма. Сетне бе наел Вивиен Ситрайн да напише сценария. Бяха работили рамо до рамо повече от година, докато накрая Гавин не се увери, че по-добър сценарий не може да се получи, и той наистина бе чудесен.

И Роузи се запали още от началото по проекта. Гавин й спомена за него, когато в края на 1988 година се видяха в Бевърли Хилс, а накрая, когато миналата година той вече бе готов да започне снимки, Роузи се вълнуваше като ученичка.

Много преди да се заемат с подготовката за снимачния период в Англия, тя вече обмисляше костюмите, четеше биографии на Уорик и Едуард IV, както и исторически трудове за средновековна Англия и Франция. Бе изучила най-подробно стиловете в архитектурата и изкуствата от онова време, така че да си го представи до най-малките подробности, а щом отиде в Лондон, с часове не излизаше от историческите музеи.

Когато асистент-режисьорът, сценографът, директорът на продукция и още неколцина членове на снимачния екип тръгнаха с Гавин да подбират местата за снимки на открито, Роузи също се присъедини към тях.

Най-напред отидоха в замъка „Мидълъм“ в мочурливия Йоркшир, някога жизненоважна северна крепост на Уорик, който още се бе запазил, макар и да бе в окаяно състояние, със съборени кули и срутени, брулени от вятъра и стихиите помещения. Ала Гавин смяташе, че е важно да видят замъка и местността, където Уорик е израсъл и е прекарал голяма част от живота си.

Тръгна заедно с Роузи да разглежда огромното голо пространство, където някога се е намирала голямата зала. Сега тя беше без покрив, стените й продължаваха да се рушат. Двамата поеха под ослепително синьото небе по покрития с плочник под, обрасъл тук-там с трева и с диви цветя, поникнали в пръстта между пукнатините. Макар и порутен, замъкът направи неизличимо впечатление и на Роузи, и на Гавин. По-късно отскочиха с колата до мрачните неумолими мочурища, в които Уорик бе водил някои от своите решителни битки.