Барбара Брадфорд - Промяна в чувствата

Мегън бързо се приближи към момичетата, свити до печката, огледа ги и заяви решително:

— И двете изглеждате ужасно, по-добре се качете и си вземете душ, както предложи Фенис. И, Фенис, моля те, сложи чайника, смятам, че момичетата трябва да изпият нещо топло. Миньорският чай на дядо Оуен ще им помогне да се съвземат.

— Речено — сторено, госпожо Валиънт — Фенис взе чайника, напълни го с вода от чешмата и го сложи на печката.

— Хайде, Клер — каза Лора и изведе приятелката си от кухнята.

Мегън последва двете момичета, все още размишлявайки върху поведението на Клер. Нищо чудно, че е уплашена, помисли си тя, изживяла е голям страх. Сигурно е ужасно да паднеш в реката, без да умееш да плуваш. На Мегън й хрумна, че Клер сигурно е преживяла шок и се замисли дали да не повика лекар. Или пък да я заведат да я прегледат. Лора също беше бледа, тя също трепереше, но иначе внучката й не изглеждаше толкова зле.

Качвайки се по стълбата след тях, Мегън отбеляза:

— Виждам, че си си загубила гуменката, Клер.

— Тя остана в реката, бабо — поясни Лора и я погледна през рамо.

— Ясно. Няма значение, по-късно ще отидем до Кент и ще ти купим друг чифт, Клер.

— Няма нужда — отвърна веднага Клер. — Нося си и сандали.

— Гуменките са удобни на село, ще ти бъдат подарък от мен — каза й Мегън, когато стигнаха до площадката в края на стълбата. — Хайде, момичета, и двете под душа.

Клер забърза към стаята в синьо и бяло, в която винаги я настаняваха, а Лора се насочи към своята.

Мегън последва внучката си, затвори вратата след себе си и рече:

— Веднага си свали мокрите дрехи, Лора, и влизай в банята. По-късно ще ми обясниш какво точно се е случило.

— Но нали вече ти казах, бабо.

— Клер сигурно е изживяла шок — каза Мегън. — Смятам да ви заведа при доктор Томкинс.

— И двете сме добре — възрази Лора.

— Ще надникна в стаята на Клер. Искам да разбера как е тя.

— Добре, бабо — отвърна Лора и се запъти към банята.

Мегън почука на вратата на Клер и след като не последва отговор, влезе. От банята се чуваше шум на вода. Когато се изви, видя отражението си в огледалото над старинния френски скрин.

Как беше пребледняло лицето й! Но това не я изненада. Злополуката много я бе разстроила, макар да не се издаде пред момичетата. Лора още не й бе разказала подробности за станалото, но явно са били в критично състояние. А Лора бе изложила самата себе си на риск, за да спаси Клер. В широката си част реката беше опасна и изходът би могъл да бъде съвсем различен. Мегън усети, че я полазват ледени тръпки, когато си даде сметка колко ужасни биха могли да бъдат последиците. Малкият Марвин… той просто не бе имал този късмет, когато падна в езерото…

Тя прекоси стаята и се загледа известно време през прозореца, очаквайки Клер да се появи. На шейсет и осем години Мегън Моргън Валиънт беше красива жена. Висока и слаба, тя вървеше изправена, по стойка и поведение си оставаше голямата музикална звезда от Бродуей. Макар буйната й кестенява коса вече да се нуждаеше от боядисване, все още беше гъста и лъскава, лицето й бе със сравнително малко бръчки и си беше останало младежко. Очите й бяха поразителни. Наситено тъмносини, големи, раздалечени. Внучката й ги бе наследила. Подвижна и изпълнена с енергия, Мегън бе жена с младежки дух. Беше прекратила кариерата си в театъра по свое собствено желание, но популярността й на звезда никога не бе помръквала.

— Ти ли си, бабо Мегън — каза Клер изненадано, когато влезе в стаята, загърната с хавлиена кърпа. — Чувствам се по-добре след душа. Стоплих се.

Мегън кимна.

— Може би трябва да отидем в Кент да те види лекар…

— Не, не, нямам нужда от лекар — прекъсна я Клер. — Добре съм, честна дума.

— Какво стана? Клер, мила, защо си отишла в реката, след като не знаеш да плуваш?

— Не съм. Просто паднах. Берях цветя и се подхлъзнах. Изтърколих се надолу по брега. И аз не знам как съм стигнала до средата, в дълбокото.

— Там има някакво особено течение — обясни й Мегън. — Много е опасно. Ние го знаем от години. Имала си късмет, че Лора е била с теб.

— Ама тя не беше с мен! Аз бях сама. Сигурно ме е чула да викам за помощ. Гмурна се, но не можа да ме извади от водата. Кракът ми се бе заклещил в телена мрежа. Наложи се тя да пререже гуменката ми.

— Боже мой, че то било по-лошо, отколкото смятах! Наистина си имала късмет!

— Вярно. Отивам да си изсуша косата — Клер се обърна и тръгна към банята. Тогава кърпата се свлече надолу и откри част от тялото й.