Барбара Брадфорд: Промяна в чувствата

— Знаех си, че нещо липсва. Музика. Ей сега идвам — каза Наташа. Изхвърча от хола, като си тананикаше.

Мегън се обади:

— Понякога е като фурия, но като си помисля, май че и аз бях такава на нейната възраст. Лора, дай да видя подаръка от Филип.

Лора стана, отиде при баба си и й го показа, после на Роза. Двете възклицаваха, а Лора отново повтори:

— Много е красива, Филип.

Той само й се усмихна.

Звуците на музика изпълниха стаята. Наташа се върна и каза:

— Е, така е по-добре, а, бабо Мегън? Нали каза, че тази вечер искаш музика?

— Точно така, детето ми, чудесно.

Както стоеше до баща си близо до камината, Наташа прошепна:

— Татко, защо не поканиш Лора на танц, все пак има рожден ден.

Филип погледна Наташа и попита тихо:

— Къде да танцуваме?

— Там, в антрето, до трапезарията.

Филип проследи погледа й и кимна. После се подвоуми и не мръдна, докато Наташа не стисна ръката му и не го подкани:

— Хайде, татко.

Филип отиде до дивана, сведе очи към Лора и й се усмихна.

— Музиката свири специално за теб, Лора, за рождения ти ден, искаш ли да танцуваш с мен?

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя. Двамата тръгнаха към антрето.

Филип хвана едната й ръка, прегърна я. После бавно се раздвижиха по мраморния под, без да продумат.

Вътрешно Лора трепереше. Едва имаше сили да диша.

Филип беше напрегнат като нея, но успя да го замаскира, докато танцуваха. Когато музиката свърши, каза:

— Не беше толкова зле, нали? — Свали ръката си и отстъпи назад.

— Не, не беше — отвърна Лора.

Върнаха се в хола, но там нямаше никого. Чуха гласове и смях откъм библиотеката и двамата се изгледаха озадачено. Тъкмо тогава засвири друга мелодия, в апартамента се разнесоха звуците на романтична балада.

Филип сведе очи към Лора и каза:

— Не мислиш ли, че сме жертви на заговор?

— Не се чувствам жертва — отвърна Лора. — Ти да не би да се чувстваш?

— Съвсем не — отвърна Филип, хвана я за ръка и я изведе от стаята. Отидоха отново в антрето, където по чудо лампите бяха загасени.

Стояха по средата на мраморния под, взирайки се един в друг. Гледаха се продължително. Нито един от двамата не отклони очи. Тогава, преди да успее да се въздържи, Филип направи крачка към Лора и я взе в обятията си. Устните им се срещнаха. Той я целуна страстно, тя му отвърна пламенно. Когато най-после се откъснаха един от друг, Филип каза тихо:

— Мога ли да се надявам, че изпитваш онова, което и аз, Лора Валиънт?

— Така смятам. Но какво изпитваш ти? — попита тя, без да откъсва очи от него.

— Обичам те лудо — отговори той.

— Тогава изпитваме едно и също — каза тя и отново потъна в обятията му. — Така ще бъде до края на живота ми.

— До края на живота ни — изрече той тихо.

$id = 7997

$source = Моята библиотека

подпури — ароматизиращи сухи листа и цветя. — Б.ред.