Барбара Брадфорд - Промяна в чувствата

— Да, помня.

— Малко преди да умре, Клер ми разказа за детството си. Това, което сподели с мен, беше толкова ужасно, че нямам представа как е живяла по-нататък.

Филип се намръщи.

— Да не би да искаш да кажеш, че Клер е страдала от родителите си?

— Да.

— Но защо по-рано не го е споделила с теб? Защо не ми го е казала, докато бяхме женени?

— Филип, тя се срамуваше, изпитваше неудобство. Така ми каза. Разбираш ли, баща й я е насилвал физически. Биел е нея и майка й, когато се е напивал. Дори когато не е бил пиян. Отнасял се е отвратително с майка й. Освен че я биел, той й изневерявал. Джак Бенсън бил непоправим женкар. Понякога дори сексуално насилвал Клер. Бих казала, че е имала много причини, поради които да не вярва на мъжете и да ги мрази.

Филип усети как го полазват студени тръпки, докато Лора говореше. Почувства как душата му изстива. Сърцето го заболя за Клер. След малко изрече бавно:

— Да, бих казал, че е имала всички основания да го прави. Бедната Клер, скъпата Клер. Тя беше толкова крехка и изящна, а като дете сигурно е била още по-нежна. Как човек би могъл да я бие и да й причинява болка? Та това е ужасно, нечовешко. Баща й трябва да е бил чудовище. Боже мой, не мога да си представя колко е страдала. — Покри очите си с ръце, затвори ги за миг и когато най-после я погледна, Лора забеляза, че сълзи проблясваха на тъмните му клепки.

— Стараела се е да се прикрива — каза му Лора тихо.

— Успявала е да се изтръгне от грубостите на баща си, когато идваше тук, в Ронда Фах заедно с нас. Когато малко поотраснала, все пак се справила с него. Заплашила го, че ще каже на баба ми и дядо ми, и тогава той престанал да я бие и насилва.

— Само ако ми беше казала, щях да я разбера. Може би щях да намеря начин да й помогна, Лора. Много ми е мъчно, че Клер не е споделила това с мен. Вероятно в мое лице също е виждала враг.

— Сигурна съм, че не те е смятала за враг. Ти си толкова почтен човек, Филип, че… — Лора внезапно млъкна посред изречението и реши да не казва нищо повече.

В желанието си да смени темата, Филип попита:

— Искаш ли да отидем до тенис корта и да видим какво правят момичетата?

— Защо не? — отвърна Лора, скочи от мястото си и тръгна към вратата, тъй като не искаше да остава повече насаме с него.

Филип също се бе изправил и когато Лора мина покрай него, той я хвана за ръката и я спря. Взирайки се в ясносините й очи, каза:

— Благодаря ти за всичко, което ми разказа за детството на Клер. Това обяснява много неща. Благодаря ти, че прояви доверие в мен и ми го каза.

Лора успя само да кимне, искаше й се той да пусне ръката й. При докосването като че електрически ток мина през тялото й. Знаеше, че е много уязвима пред него.

— Годината беше ужасна в много отношения, така че нямам желание да правим вечеря по случай рождения ми ден — каза Лора на Мегън и й се усмихна леко. — Благодаря ти, няма нужда, бабо.

— Но рожденият ден означава, че започва цяла нова година от живота ти, а тя би могла да бъде чудесна — изтъкна Мегън, не знаеше как да промени решението на внучката си.

Лора не отговори. Изправи се, отиде до прозореца и се загледа в Ийст Ривър. Мислеше за Филип Лавилар. Понякога се чудеше дали Наташа не подозира нещо, дали не бе доловила какво изпитва към баща й и не се опитваше да ги събере. Не беше възможно да сватосва двама души, ако единият не проявява интерес. А Филип наистина не се интересуваше от нея. В живота му нямало никаква жена — Наташа го обяви преди няколко дни. Сега Лора си зададе въпроса защо бе нужно да й го казва. Вероятно момичето бе подразбрало какво изпитва тя към баща му — Нашата наистина бе доста умна. Слава Богу, че във Виена ще прекараме само няколко дни, помисли си Лора. Щом Роза получи картината, веднага мога да избягам в Лондон.

— Нещо си много замислена, Лора — каза Мегън, прекъсвайки размишленията й.

Лора се извърна и кимна.

— Малко, бабо. Напоследък имаме доста работа. Затрупва ни като лавина.

— О, мила, работа и пак работа. Аз пък се надявах, че може би мислиш за някой млад мъж.

— Не ставай глупава. — Лора отиде при баба си и седна до нея на дивана. — Откъде ще имам време за мъж, независимо дали е млад или стар? Работя като вол, непрекъснато се налага да пътувам до Лондон заради Сър Максим, отглеждам и петнайсет годишно момиче. Всъщност скоро ще стане на шестнайсет. За нейния рожден ден трябва да помислим, бабо. Скоро Наташа ще навърши шестнайсет години.

— Ще помислим, има време. В момента мисля за твоя рожден ден. Наистина искам да дам вечеря. Няма да има много хора. Само ти, аз, Наташа и Роза, разбира се. Освен ако не искаш да поканим още някого. Какво ще кажеш за Алисън и Тони?