Барбара Брадфорд: Промяна в чувствата

— Алисън и Тони няма да дойдат. Напоследък не ходят никъде, защото Алисън отново е бременна. Не, никого другиго не искам.

— Изобщо никой друг? — настоя Мегън с надежда.

— Не.

— Определено нито един млад мъж?

— Не, бабо — отвърна Лора и се засмя за пръв път от дни насам.

— Но си съгласна да дам вечеря, нали, скъпо момиче?

— Ти малко ме принуди, хитруша такава. Но, моля те, да няма торта.

— В никакъв случай. Няма да има и украса с балони — пошегува се Мегън с безизразно лице.

— За кога планираш тази вечеря, бабо?

— Зависи от теб. Този месец ще ходиш ли при Сър Максимилиян Уест?

— Не. Двамата с жена си ще заминават някъде. Обаче трябва да придружа Роза до Виена. В края на месеца, ако ти е удобно.

— Тогава ще го направим точно на рождения ти ден, когато навършваш трийсет и три години. Така е редно.

— Честит рожден ден, Лора! — извикаха всички, вдигайки чаши с шампанско „Дом Периньон“ и после отпиха.

Лора се усмихна и каза:

— Благодаря на всички ви. Благодаря ти, бабо Мегън, за прекрасната вечеря. Всичко беше прекрасно.

— Много се радвам — каза Мегън, бутна назад стола си и продължи: — Хайде да се преместим в хола. Време е да отвориш подаръците си, мила Лора.

— Да, хайде! — извика Наташа и скочи на крака. — Хайде, Лора, ела, татко.

Тъй като не желаеше да остава близо до Филип, Лора стана веднага и побърза да отиде в хола с Наташа. От момента, в който Филип дойде в апартамента на баба й, стомахът й се сви, чувстваше се без сили. Появата му беше изненада. Наистина не очакваше, че ще пристигне със самолет от Атланта за рождения й ден. От една страна бе доволна, че бе направил това усилие, дори се трогна, но здравият й разум й подсказа да не се радва прекалено. Все пак какво толкова? Беше петък, той често пристигаше в Ню Йорк, за да прекара края на седмицата с Наташа.

Наташа изтича до нея, хвана я за ръката и когато влизаха в хола, каза:

— Седни на дивана, Лора. Аз ще седна до теб и ще ти подавам подаръците.

— Добре — съгласи се Лора.

Мегън и Роза дойдоха след малко, съпровождани от Филип. След като всички седнаха, той застана до камината. Надяваше се Лора да хареса неговия подарък, който откри в един антикварен магазин предишния уикенд в Ню Йорк. Тогава бе съвсем сигурен, че ще я зарадва. В момента вече не беше толкова уверен. Но как му се искаше да стане точно така!

Без да иска, тя привлече погледа му както винаги, когато се намираха в една стая. За него тя беше най-красивата жена не само като външност, но и като характер и душа. Лора беше рядко създание, цялостна личност, проявяваща разбиране и съчувствие. На света нямаше много като нея.

Той обичаше Лора Валиънт. Обичаше я от много месеци, вероятно и от много по-рано, ако трябваше да бъде честен към себе си. Искаше му се срещата им в Мюзе Д’Орсе да беше продължила по-дълго в онзи студен декемврийски ден преди почти две години. Но появата на майка му я бе прекъснала. Тогава той тръгна след Роза, мислейки си кога ли отново щеше да види Лора. Сега разсъждаваше как да промени отношенията им в друга посока. Може през уикенда да се опита. Ако не, трябваше да изчака, докато се премести за постоянно в Ню Йорк. Нямаше търпение да живее в един град с Лора…

— Благодаря ти, Роза — възкликна Лора. — Албумът на Реноар е прекрасен. — Изправи се, отиде и целуна Роза, после пак се върна на дивана.

— Това е от баба Мегън — обяви Наташа, подавайки малко пакетче на Лора.

След като разкъса хартията, Лора видя стара кожена кутийка за скъпоценности. Вътре блестеше нежен пръстен, обсипан с диамантчета. Извади го от кутийката и го сложи на малкия си пръст.

— Колко е красив, бабо, благодаря ти! — Лора отиде и прегърна Мегън.

— Дядо ти ми го подари преди много години — каза Мегън, — бях сигурна, че ще ти стане.

— Това е от мен. — Наташа й поднесе дълга тясна кутия. Лора вдигна очи към Наташа, която бе седнала на ръкохватката на дивана и се усмихна. От картонената кутия извади шал от бял шифон, изрисуван ръчно с розови божури. — Ама той е прекрасен — каза Лора и се обърна към Наташа.

Наташа се наведе и двете се прегърнаха.

— Аз го нарисувах. Избрах божури, защото много ги обичаш. Ето и последният ти подарък. От татко.

Лора стрелна с очи Филип, застанал до камината. Той се усмихна слабо и кимна.

— Надявам се да ти хареса — смънка той, изведнъж му стана неудобно и малко се смути.

— Сигурна съм, че ще ми хареса — отвърна Лора, внимателно свали панделката и разви хартията. Вътре имаше също стара кожена кутия за скъпоценности и с внезапно вълнение Лора вдигна капака. В кутийката лежеше една от най-красивите брошки камео, които бе виждала. — Изключителна е, Филип — извика, стана и с бавни стъпки стигна до камината. Целуна го леко по бузата, отстъпи бързо и каза: — Много ти благодаря.