Барбара Брадфорд - Промяна в чувствата

През това време Клер продължаваше да движи ръцете и единия си крак във водата и се държеше на повърхността. Когато приятелката й приближи клона, тя го сграбчи и го стисна здраво.

Същото направи и Лора, за да успокои дишането си и да си почине няколко минути. Щом се съвзе, се гмурна във водата, стигна до дъното на реката и после бавно изплува нагоре.

Изплаши се, като видя, че кракът на Клер се бе заплел в руло телена мрежа с развит край. Лора се опита да освободи стъпалото, но не успя да свали гуменката, въпреки всичките си старания. Изскочи на повърхността, пое си дълбоко въздух на няколко пъти и отпусна ръце върху клона.

Взирайки се в изплашеното лице на Клер, каза:

— Трябва да доведа Том да ми помогне.

— Не ме оставяй — прошепна Клер с разтреперан глас:

— Няма как. Само не се пускай от клона — нареди й Лора и заплува към брега.

След като излезе от водата, момичето навлече джинсите и гуменките си и побягна по поляната. Изтича към двора зад сградите, озъртайки се за Том. Не го откри, а нямаше време за губене. Втурна се към бараката с инструментите, намери градинарски ножици и отново се спусна към реката. Клер продължаваше да се държи за клона и се оглеждаше уплашено.

Лора показа на Клер градинските ножици и й обясни:

— Не видях Том. Ще се опитам да отрежа гуменката ти.

Клер кимна. Трепереше, цялото й тяло бе настръхнало от дългото стоене в студената вода. Лора отново се гмурна, но отначало й беше много трудно да стигне до крака на Клер и пробва различни варианти. Най-накрая провря дясната си ръка с ножиците под мрежата. Първо се опита да среже връзките на заклещената гуменка. Успя, но кракът на Клер не можеше да излезе от обувката. След още няколко секунди й се наложи да се издигне на повърхността, за да си поеме дъх.

После отново се гмурна. Този път сряза гуменката от двете страни, издърпа глезена на Клер и най-накрая освободи крака й. Изпълнена с облекчение, Лора се появи над водата, хвана се за клона, отпусна се и си пое дълбоко въздух.

— Съжалявам — прошепна Клер. — Добре ли си, Лора?

Кимайки, Лора се възстановяваше още минута-две. После хвана Клер за ръката, поведе я към брега и я изкара на тревата.

Двете момичета трепереха от студ, от тях се стичаше вода. Макар че Лора бе изморена, тя побърза да нахлузи бързо джинсите и гуменките си. Като се подкрепяха една друга, те тръгнаха обратно към къщата.

Щом стигнаха до задната врата, която водеше към кухнята, Лора спря и изгледа напрегнато Клер.

— Преди да влезем, кажи ми какво стана. Как се озова в реката?

Клер оправи назад мократа си коса. Луничките изпъкваха като черни точици на побелялото й лице.

— Берях диви цветя и съм се приближила до брега, Лора. Неочаквано се подхлъзнах, изтърколих се по брега и паднах във водата. Изплаших се много, паникьосах се, кракът ми се заплете. Нямам представа как съм стигнала до средата на реката.

— Баба казва, че там реката е опасна, защото има течение. Хайде да влизаме, че трепериш.

— Ти също — отбеляза Клер, а зъбите й тракаха.

Фенис бе първата, която ги видя, щом пристъпиха в кухнята.

Икономката — висока, червенокоса и колоритна с бялата си австрийска блуза и сукмана на цветя — се извърна от печката, когато влязоха. Ахна, когато ги видя.

— Боже мой! Какво е станало с вас? — извика тя и се втурна към тях. — Приличате на мокри мишки! — Забеляза, че са измръзнали и треперят, особено Клер. Придърпа я към голямата кухненска печка, на която приготвяше закуската. Оглеждайки Лора, Фенис добави: — Моля те, иди до скрина в коридора и извади големи кърпи. Боя се, че Клер е по-зле от теб.

— Да, знам — каза Лора и побърза да изпълни поръката на Фенис. Върна се с няколко големи кърпи.

— Хайде, Клер, увий се и се качи горе. Лора, ти също. И двете незабавно трябва да си вземете горещ душ.

— Какво се е случило? Какво става тук? — попита Мегън Валиънт от прага на трапезарията, от която се влизаше направо в кухнята.

— Клер береше цветя и падна в дълбокото на реката при поляната — обясни бързо Лора.

— Щях да се удавя, ако Лора не ми беше помогнала — обади се Клер. — Съжалявам, бабо Мегън, че ви създавам неприятности.

Мегън Морган Валиънт замълча, припомняйки си… Спомни си за друго дете — нейният внук… Марвин, който се бе удавил в езерото в Ню Престън. Усети как я полазват студени тръпки. Но тя побърза да пропъди спомените и се взря в Клер. Озадачи я извинението на момичето и това, че се притискаше до Лора, сякаш търсеше закрила.