Трейси Козънс: Синя кръв

Тъй като обичаше Ранд с цялото си същество, тя се вкопчи в него. Не й се искаше да го пуска. Този път, когато го почувства как стига до кулминацията, имаше сълзи по лицето си.

Никол усети необичайна топлина на гърба си. Топлина от човешко тяло. Изтръгвайки се от съня, тя постепенно си даде сметка защо чувства тялото на друг човек в леглото. Връхлетяха я събитията от предната нощ — като някаква романтична фантазия. Ако не беше мускулестата ръка, преметната около кръста й, както и леката болезненост между краката, можеше да си помисли, че е сънувала.

Тя легна по гръб и откри, че се взира в спящия принц Ранд. Изглежда по-млад, помисли си тя отначало сякаш нямаше никакви грижи. След това разбра, че е от изчезналото напрежение. Бръчиците, браздили челото му, стиснатите мускули на челюстта се бяха изгладили и отпуснали. На устните му дори личеше лека усмивка. На нея ли се дължеше всичко това? Изпълни я удивление от собствената й власт, от това, че бе способна да облекчи напрежението, което толкова често го владееше. Ефектът е само временен, помисли си тя със свито сърце. Никога не би могло да бъде другояче, не и с нея. На вратата се почука леко и Никол си даде сметка, че това я бе събудило. Посегна към очилата на нощното си шкафче; после примигна и разбра, че е спала с контактните си лещи. Малкото време, през което бе спала.

Тя се измъкна от спящите му обятия и си облече халата. Пред вратата бе застанал Джералд с необичайно смутен вид.

— Добро утро, Джералд — поздрави тя, пристягайки колана около талията си.

— Питах се дали… Тоест, аз…

Никол накрая разбра, че той се опитва да надзърне в стаята през рамото й. Тя хвърли поглед през рамо разтваряйки, без да иска, вратата. Даде си сметка, че дрехите на Ранд са пръснати по целия килим.

Внезапно реалният свят с трясък се стовари върху нея — без да е вече нещо, което можеш да бутнеш встрани, докато дойде светлината на утрото. Тя беше спала с принца. Те бяха станали любовници.

— Никол? — изрече тихо Джералд, връщайки вниманието й към себе си.

Тя стоеше вцепенена пред стегнато облечения възрастен джентълмен, без да знае какво да каже, какво да направи и какво извинение да измисли. Какво извинение би могла да има за това, че наруши правилата, че пренебрегна целта, за която я бяха наели?

Почувства се уязвена, усети изведнъж слабост в тялото си. Искаше й се да потъне в земята.

— Ако нямаш нищо против — продължи Джералд, — би ли казала на принца, че кралят и кралицата искат да говорят с него? Тревожат се от неочакваното му изчезване снощи.

Неочаквано изчезване… Той се канеше да изведе Зара на романтична разходка под лунната светлина, за да й направи предложение. Сигурно са седели, питайки се къде е, докато той правеше страстна любов с нея в апартамента й.

Джералд говореше, избягвайки да я гледа.

— Можеш да му предадеш също, че родителите му са доста… обезпокоени, както и кралското семейство от Омат.

Мисълта за петте кралски особи, седящи в друга част на двореца и обсъждащи безобразното поведение на Ранд, я изпълни със срам. Тя беше причината. Тя беше довела принца до това положение, беше го накарала да забрави за задълженията си.

— Те не знаят… не знаят къде е, нали?

— Да кажем, че съществуват някои подозрения — смънка Джералд.

Никол се възхити на неговата откровеност. Значи те несъмнено знаеха какво се бе случило предната нощ. Беше доказала, че не грешат. Изобщо не грешаха. Кралицата никога нямаше да повярва, че не се е промъкнала хладнокръвно в живота на принца. Още по-лошо, тя най-вероятно бе провалила шанса му с принцеса Зара. Какво си мислеше?

Изобщо не мислеше — само усещаше, с най-силните и властни емоции в целия си живот.

Джералд се обърна и си тръгна; след това поспря и я погледна благо.

— Исторически е голяма чест да служиш на нацията като кралска конфидантка. Или на бъдещия крал, както е в случая.

Конфидантка… доверена приятелка. Учтива дума за любовница. Никол едва можеше да повярва, че думата се отнася до нея, но тя бе станала точно това. През нощта си бе дала сметка, че трябва да предприеме действия, за да прекрати всичко. Трябваше да намери сили.

Колко сили бяха нужни, за да се откаже от мъжа, когото обича?

Затвори и заключи вратата с треперещи ръце, после се върна в спалнята. Застана на прага и се загледа в него, запечатвайки образа му в паметта си. Запомни всяка частица от него — от разрошената гарвановочерна коса до въздългия нос и силната челюст. И тази усмивка насън. Тя прехапа устни и се насили да отвърне поглед, мразейки се за това, че щеше да стане причина тази усмивка да угасне.