Трейси Козънс - Синя кръв

Тя се изви в ръцете му, отърка се, изостави всякакви претенции за сдържаност при внезапно изригналото неутолимо желание към Ранд. Нейния Ранд.

Стиснал бедрата й, той се размърда под нея, докосвайки я по най-чувствителните места.

— Сладка, красива Никол. Не съм на себе си от желание.

Страстният му шепот затрептя по пламналата й буза, докато целуваше шията й. Тя зарови лице в загорелия му врат, вдъхвайки прекрасната му мъжка миризма. Господи, колко много го обичаше!

— Не мога да повярвам, че си действително тук с мен.

— О, господи, мила… Толкова силно те желая. — Той задърпа робата й, разкривайки първо едната й гърда, после другата, като усука дрехата около кръста й и я оголи, за да я гледа, докосва, вкусва.

Толкова бързо. Всичко това се случваше твърде бързо. Загриза я леко съмнение, но точно тогава усети как горещите му устни започнаха силно да смучат зърното на гърдата й. Облялата я вълна заличи всяка рационална мисъл. Вътре в нея нещо експлодира — пожар, който я обхвана цялата. Тя се превърна в страст, пламнала от нуждата да докосва Ранд, да го усеща, да изразява чувства, които толкова дълго бе сдържала.

Беше смъкнала сакото му, издърпала вратовръзката и разкопчала ризата му наполовина, докато си даде напълно сметка за действията си, в копнежа да го почувства по-скоро. Погали загорелите му гърди, което изтръгна още един дрезгав стон от него.

— Да, скъпа — изхриптя задавено той срещу устните й, като галеше и си играеше с гърдите и стискаше леко с пръсти зърната й, изпращайки пулсиращи пламъци по цялото й тяло, които се концентрираха накрая между краката й. — Знаех, че ще се получи така с нас.

Тя изпъшка в знак на съгласие, внезапно почувствала, че й е невъзможно да си представи нещата по друг начин — всичко бе точно както трябва да бъде.

Преди да успее да свали ризата от раменете му, той притисна гърба й в креслото. Тя се изви и се озова в клопка между плюша и чувствения плам на зъбите му уловили зърното й, докато езикът му безмилостно шареше по него.

Тя зарови в косата му треперещи пръсти, придърпа лицето му към своето, устните му към своите. Той отърка гърди в нейните, нежните косъмчета подразниха зърната й и още повече изостриха чувствителността им.

— Толкова често съм мечтал за това — промълви глухо. — Колкото и да се борех с тези мисли, не можех да си наложа да не те желая.

Тя започна да се бори с ризата, като се опитваше да я издърпа през мускулестите му ръце, но платът се усука.

— Моля те — задъха се тя.

Той изтика ризата надолу, но на китките тя се запъна.

— Копчетата ми — въздъхна той, опитвайки се да освободи ръцете си. — Трябва да ги разкопчеем.

— Копчетата? — Просто я свали, мълчаливо се помоли Никол.

— Нека аз… Той се опита да открие маншетите, за да стигне до златните копчета. — По дяволите! Целият съм се оплел.

Нейната нервност бе не по-малка от неговата после страстта й утихна достатъчно, за да усети смешната страна на ситуацията. И по-лоши неща би могло да има от това да държиш в ръцете си оплетения и безпомощен принц Ранд. Той също се усмихна, но продължи с мрачно и съсредоточено усърдие да се занимава с ризата.

Тя едва не се пресегна да му помогне, но тъй като той бе разхлабил мощната си прегръдка, желанието й се охлади достатъчно, за да почувства съзнанието си прояснено. Мисълта за това, което се канеха да направят, я удари като електрически ток. Да не си бе загубила ума? Отново облече робата, придърпа я върху бедрата си.

Ранд накрая успя да се освободи от ризата. Смачка на топка скъпата коприна, хвърли я встрани и се обърна към нея. Тялото му изглеждаше толкова великолепно, че Никол бе обзета от нов прилив на желание, което се бореше със здравия й разум, увеличавайки объркването й. Той отново я прегърна, но тя опря длани в гърдите му.

— Не, Ранд…

— Никол…

— Ти ги остави.

— Оставих ги… — Той зарови глава в шията й и отново свали дрехата от раменете й.

Никол устоя на изкушението и успя да се отдръпне на достатъчно разстояние, за да го погледне в очите.

— Ти я остави, за да дойдеш тук. Зара, имам предвид. Твоето семейство — ще те търсят.

Очите му заискриха като два пламъка, отразяващи огъня от камината.

— Толкова години съм бил техен, Никол. Тази вечер е за нас.

Когато тя отвори уста да протестира, той я накара да замълчи, сложил пръст на устните й.

— Шшш. Не разбираш ли? Те не съществуват. Нищо извън тази стая не съществува.

И наистина, тя имаше чувството, че светът се е свил, станал е кръг светлина от камината, обгърнал само тях двамата. Но беше опасно да си правят илюзии.