Трейси Козънс - Синя кръв

Той прокара палец по устните, после по гърлото й.

— Небето знае как ме понасяше през последните няколко седмици. Отнасях се към тебе като демон от ада.

— Мисля, че разбирам малко по-добре. — Тя се поколеба, сведе клепачи и се опита да попречи на външния свят да нахлуе. Но не успя и сърцето й се сви, заплашвайки да разруши равновесието и покоя, които бе намерила с Ранд. Вдигна поглед и забеляза тревогата в очите му, разбрала със сигурността на любеща жена, че той чете мислите й.

— Зная, че не можеш да се ожениш…

— Шшш… — Челото му се изглади и той зацелува раменете, гърдите й. — Да не говорим за това сега. Не и тази вечер.

Той лизна набъбналото й зърно и Никол остави милувката отново да разсее вниманието й. Искаше да се престори, че нищо не би могло да ги раздели. Но и двамата знаеха, че това не е вярно. Тя прекара тази нощ с него и това бе най-егоистичното нещо, което бе правила някога. Никога не би могла да я повтори, без да изпита угризения.

— Бях глупак, като се опитвах да си избера жена чрез документи и формуляри — промърмори той, движейки устни по пламналата й кожа. — Изобщо не взех предвид любовта, защото никога не я бях изпитвал.

Жена… Потопена в опияняващото откритие на тяхната любов, забравила се в сладостните ласки, Никол все пак успя да си даде сметка, че в думите му няма много смисъл. Все още му предстоеше да се ожени за дама с благороден произход. Макар че никога не бе разкривал защо е толкова спешно, до края на годината оставаха само няколко месеца.

Опряла ръце на раменете му, тя се изправи. Той вдигна неохотно поглед към нея.

— Ти… ти трябва да се сгодиш до края на годината — така каза. Но изобщо не ми обясни защо.

— По-късно.

— Не, сега.

Той въздъхна тежко и се отказа от опитите си да я разсейва. Подпря глава на ръката си.

— Баща ми заплаши да ореже бюджета ми, ако не се оженя. Имам нужда от тези пари за нашите проекти, за моята мисия да помогна на Каледония.

— Тогава… — Господи, жертвал ли бе държавата заради една, изпълнена със страст, нощ?

Почакай! Мислеше като обикновена жена от народа. Щеше ли баща му да го е грижа, че спи с нея? А Зара? Може би не. Нищо не се бе променило в действителност, не и за Ранд. Само за нея…

— Отново го правиш — обади се той. Дълбокият му глас резонираше по нервите й, отново притегляше нейното внимание към голото му присъствие в леглото, към доказателството за подновеното му желание. Той метна крак връз нея и отново започна да я целува — устните, лицето — шепнейки в ухото й. — Никол, не мисли за това. Не сега. Предполагам, че това е трудно нещо за една жена, която мисли през цялото време. Но го направи заради мен.

Неспособна да се бори, Никол кимна и започна да трепери, когато Ранд отново се наведе към гърдите й.

— Толкова много исках да правя любов с тебе в нощта на бала — призна й той. — Тогава ти избра онази рокля, за да ме измъчваш, нали?

Никол призна пред себе си, че е така.

— Исках да ме забележиш, да. Но не със съзнателното намерение да те отнемам от някого, не мисля. — Господи, дали пък не беше вярно? Дали през цялото време не се бе опитвала да стане негова любовница?

Той се привдигна и я погледна в очите.

— Не — заяви той твърдо, четейки отново мислите й. — Никоя жена с такива намерения не би се държала по подобен начин през тези няколко седмици. Боже мой, не можех и стъпка да направя, без да се препъна в Зара. — Той я погали по бузата и й се усмихна нежно. — Прекалено благородна си — едва ли не в ущърб на самата себе си.

Благородна? Не и тя. Положително не беше с благородна кръв. Не беше и достатъчно благородна, за да се отрече от любовта си към този мъж, който случайно бе и принцът на страната й. Въпреки че любовта към него би могла да разруши всичко, което бяха градили толкова упорито.

Сякаш решил да отклони вниманието й, той подложи длан под нейната глава и започна да я целува — бурно, жадно. Тя не можа да се противопостави на властната му настойчивост. Като огън във вените желанието пламна в нея и тя простена срещу устните му.

Без да я изпуска, той се изтърколи на гръб и тя се озова върху него. Никол го почувства как се размърда под нейния таз, търсейки я отново. Със сигурността и разбирането, споделяни от дълговременни любовници, тя го поведе дълбоко вътре в себе си и откри нов, възхитителен ритъм, който го оставяше изцяло в нейна власт.

Една-единствена ясна мисъл гореше в съзнанието й, преди страстта да изпепели логиката. Трябваше да направи всичко, за да изкупи греховната си любов към този мъж. И със своите ограничени ресурси можа да измисли само един начин да го направи.