Трейси Козънс - Синя кръв

— Твоят дълг…

Той я облегна отново на креслото и обгърна главата й като в пашкул, изпълвайки полезрението й само със себе си. Погледна я изпитателно.

— Не ни подлагай на съмнение, Никол. Никога не подлагай на съмнение важността на това, което става с нас.

— Но…

— Не се дръж повече настрана, Никол. Няма да мога да издържа. Аз съм само един мъж. — Гласът му потрепери от силното чувство. — Един мъж, който отчаяно се нуждае от теб.

Тя погали скулите и челюстта му, като изучаваше тъмната му красота и си мислеше колко много иска да му даде, колко силно й се иска да му покаже, че го обича. Горещите му гърди пареха сърцето й през дланите.

През целия си живот е бил тласкан и притискан в калъп, заставян да действа по правилния начин, от него се е очаквало да изпълнява какви ли не задължения, заплашващи да го задушат. Беше изправен пред непосилната задача да промени изцяло една страна — съвсем сам, без подкрепата на семейството си. От него се очакваше да пожертва и собственото си щастие, като се ожени за жена, която не желае.

Тя нямаше готови решения за него. Но тази вечер би могла да му даде това, което искаше. Тази вечер щеше да задържи вината по-далеч от себе си, щеше да се потопи в радостта и красотата да го обича.

Стегна ръце около врата му и го целуна — страстен израз на собствената й нужда. Разбрал, че тя най-сетне се предава, той изстена, тялото му потрепери в ръцете й като лист в буря. След това енергията му се възвърна и той свали робата й, сривайки веднъж завинаги тази преграда. Плъзна ръка към влажния, горещ център на нейното желание.

Пръстите му я галеха, изпращайки остри спазми на удоволствие по тялото й.

— Моята богиня — мълвеше той. — Искам да ти дам рая.

И той го направи. От движенията на нежните му, но настойчиви ръце я помете вълна, която издигна тялото, й и я закара до ръба. Когато напрежението стана нетърпимо, тя впи пръсти в гърба му, без да я е грижа, че може да го нарани. Внезапно изпита чувството, че експлодира. Потрепервайки, тя сякаш се разтопи в ръцете му и извика задъхано името му.

— Покажи ми какво чувстваш — извика той, като я тласкаше отново и отново да се забрави, да изгуби контрол. — Никакви прегради повече, любов моя…

Никол беше сигурна, че не би могла да издържи повече. Помоли го да спре, но той отказа, докато тялото й не заблестя на светлината от избилата по него пот.

Той се наведе, пръстите му отидоха още по-навътре, проверявайки дали е готова за него.

— Трябва да съм в теб, Никол — кълна се, че иначе ще умра — изстена той.

Никол кимна и постави ръка на дългото, твърдо очертание на члена му под панталоните. Разкопча колана и свали ципа му.

— Без повече прегради.

При дръзкия й жест в очите му пламна огън. Той се изправи и свали панталоните и обувките си. Погледът на Никол се плъзна по красиво загорялото му тяло, по мускулите под кожата с цвят на мед, широките рамене, плоския корем, дългите бедра… — и възбудения му член, огромен и готов. Тя разтвори ръце и той отиде при нея, горещ и тръпнещ.

Без да отделя поглед от очите й, проникна в нея. Тя почувства лека болка, последвана от удивителното усещане как той я изпълни цялата.

Изразът на лицето му бе смес от страдание и възторг.

— Никол, аз… аз — от нищо, сякаш ставам нов човек.

— О, господи, Ранд. Не мога да повярвам, че си в мен. — Тя сподави едно ридание, имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

— Обичам те… Господи, обичам те! — Той се раздвижи, влезе още по-навътре, след това бавно се дръпна. Никол се изви, търсеше го, нуждаеше се от него. Очите му блеснаха триумфално, когато я погледна.

— Желаеш ме така.

— Всякак — прошепна тя задъхано.

Движенията му станаха по-бързи и собственото му желание я увлече, помете я. Никол не мислеше, че е способна на повече страст. Грешеше. Прониза я чувство на екстаз, равняващ се на неговия. Тя сякаш се разтопи, изгуби се, изгоря в неговата жар.

Измина цяла вечност, а може би бяха няколко минути? Беше изгубила представа.

Тя лежеше в леглото, сгушена в прегръдките на своя любим, с лице към него. Той някак я бе отнесъл тук, но тя едва си спомняше кога бе станало. След първия път? Преди третия? Той беше ненаситен, а нейната собствена страст сякаш нямаше край.

Подпрял глава на ръката си, той нежно галеше бузите й с опакото на пръстите.

— Не мога да повярвам, че вече си моя — каза той меко, с прокрадващо се в гласа му благоговение. — Ти си създадена да бъдеш моя любима.

Думите му не преставаха да я удивляват, но в същото време призна, че е прав. Абсолютно прав. Никога не бе чувствала някого толкова близък, колкото този мъж.