Трейси Козънс - Синя кръв

— О? — Той вдигна вежди. — Извинете, ако съм ви засегнал. В края на краищата вие ми я намерихте. Мислех, че ще ви бъде интересно да научите нещо повече за степента на успеха си.

Той се втренчи в нея и Никол се пребори с желанието да погледне встрани. Отвърна му със също толкова хладен поглед.

— Много добре — кимна той. — Една по-прозаична тема — как смятате, ще бъде ли Зара добра майка на децата ми?

Никол стисна гърба на креслото, впивайки пръсти в плюшената материя.

— Да, струва ми се. Изглежда има добър характер.

Той повдигна вежди.

— А дали… ще бъде приятна съпруга?

Никол преглътна. Внезапно се почувства в слаба позиция, както се бе скрила зад креслото. Пристъпи напред. Опита се да придаде хладна нотка на гласа си.

— Разбира се. Широко известно е, че тя притежава много достойнства.

Той щракна капака на кутийката и я плъзна в джоба на сакото, след това сложи ръцете си на кръста.

— Да, разбира се, това са все външни аспекти. Мислех си най-вече за… интимната страна на брака. — На чувствените му устни се появи хищна усмивка. — Мислите ли, че ще ми доставя удоволствие в леглото?

Никол го погледна, неспособна да отговори. Как смееше да я пита такова нещо?

Той намали разстоянието между тях от успокоителните шест фута до твърде близките три.

— Тя има съблазнително тяло, не мислите ли? Гласът му стана провокативен. — Не е трудно да си представи човек как вдига тези дълги крака около кръста на мъж, нали? — Тонът му стана още по-неприличен. — Около моя кръст.

— Престанете!

Загриза я болезнено, мъчително чувство. Видя ги в съзнанието си, след това представата я прониза в сърцето. Стегнатото му тяло върху голата фигура на Зара сред разбърканите копринени чаршафи на онова огромно легло. Лицето й, застинало в екстаз, докато се движи в нея, мълвящ името й…

Накрая загуби битката да запази самообладание и сведе очи към пода. Молеше се този дявол да си тръгне по-скоро, молеше се никога повече да не й се налага да гледа лицето му на прелъстител, да чува греховно кадифения му глас.

Той отказа да я освободи толкова лесно. Застана пред нея и вдигна брадичката й. Пръстите му бяха като от стомана, изгаряха плътта й.

— Ти я намери. Би трябвало да си щастлива при мисълта, че тя ще ме задоволява в леглото — процеди той, стиснал челюсти.

Никол изтръгна брадичката си от пръстите му, но той отново я хвана, застави я да обърне измъчения си поглед към него.

— Всяка нощ ще бъдем заедно, Никол, в същото проклето легло, и ще правя с нея нещо много повече от това само да я целувам.

В очите й се появи влага и тя започна да мига силно в отчаяния си опит да скрие от него своята слабост. Но когато заговори, гласът й пресекна.

— Направо ми се повдига от всичко това.

— Повдига ти се? Защо трябва да ти се повдига при мисълта, че двамата със Зара ще се наслаждаваме на секса в леглото? — Думите му станаха страстни и мъжът от лед изчезна. — Или ти е противна представата как могат мъжете и жените да отстъпват пред желанията си?

— Върви по дяволите!

Той пусна брадичката й, за да я стисне този път за раменете, впивайки пръсти в голата й кожа.

— По дяволите, момиче! Би предпочела да умреш, но да не разкриеш какво чувстваш!

Фронталната атака заплашваше да срине грижливо градената й защита, вече пропукана от бруталното му и предизвикателно държане. Никол започна да го блъска в отчаян опит да се освободи. Той хвана и двете й китки с една ръка, после ги притисна до гърдите си. Никол се опита да се отскубне, но той просто я придърпа по-близо. Тя си помисли, че ще припадне от ужас, от силната, нежелана страст, която я обхвана отново при неговата близост. Обърна измъчения си поглед към него.

— Защо ми причиняваш всичко това?

— По дяволите… Кажи ми истината! — Той силно я разтърси, в изражението на лицето му се появи опасна решителност, която не бе забелязвала преди. Чувстваше ръцете му като стоманени обръчи около китките си. — Влюбена си в мен, нали?

Никол ахна, шокирана. Той искаше от нея да разкрие тайната си? Да я засрами, преди да направи Зара своя съпруга? Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Как можеше да обича такъв човек? Но бог да я пази, това беше така. Все още го обичаше, въпреки неговата студенина и бруталното му отношение. С всяка частица от тялото си.

Той я разтърси още веднъж, яростно.

— Признай си!

— Да! — С признанието борбеността напусна Никол и тя започна да се отпуска в ръцете му. — Да, обичам те! Обичам те толкова много, болна съм от любов! — Ранд разхлаби прегръдката си и Никол притисна юмруци към устните си, опитвайки се отчаяно — и безуспешно — да сдържи риданията си. Додаде с пресеклив глас.